Хорът на енория „Пресвето Сърце Исусово“ – Раковски е създаден през есента на 1999 година по инициатива на помощник-енорийския свещеник отец Румен Станев.
Така започва едно дело, което през следващите десетилетия ще събере около себе си десетки певци и музиканти, обединени от вярата, приятелството, любовта към музиката и желанието чрез нея да служат на Бога и на енорийската общност.
Началото
В самото начало групата е малка – няколко певци и един китарист, Стойо Фитнев. Младежите работят с желание и получават пълната подкрепа на свещениците в енорията и на сестрите Францисканки. Именно сестрите помагат и за обогатяването на репертоара, като превеждат църковни песни от италиански език.
Вратите на енорийския дом и на манастира винаги са отворени за младите хора. Там те намират не само място за срещи и репетиции, но и подкрепа, насърчение и усещане за принадлежност към енорийската общност.
Още през годината на своето създаване хорът получава и първите си музикални инструменти – испанска китара, подарена от сестрите Францисканки, и синтезатор Yamaha, осигурен от тогавашния енорийски свещеник отец Петър Изамски.
Всяко начало е трудно. Необходими са постоянство, много репетиции и желание, за да може една малка група от млади хора постепенно да се превърне в хор, способен да води песнопенията по време на Светата Литургия.
Това, което ги обединява и им помага да продължат напред, е любовта към Бога и желанието чрез музиката да бъдат активна част от живота на Църквата.
Първите години
През 2000 година Стойо Фитнев организира курсове по китара. Обучението започват седем-осем младежи, но в крайна сметка остава Янко Павлов, който се присъединява към хора като китарист, а по-късно започва да свири и на синтезатор.
През следващите години съставът постепенно се променя. Едни младежи идват с ентусиазъм, други поемат по различни житейски пътища. Остава обаче разбирането, че участието в църковния хор изисква не само желание, но и постоянство, отговорност и много труд.
Зад всяка песен, изпята по време на Литургията, стоят часове репетиции и подготовка.
През 2001–2002 година се увеличава и броят на музикантите. В групата вече свирят трима китаристи – Стойо Фитнев, Янко Павлов и Веселин Мирчев. На синтезатор свирят Мария Бенина и Десислава Загорчева, а към инструменталния състав се присъединява и кларинетистът Божидар Стрехин.
Така постепенно музикалният облик на хора става все по-богат, а репертоарът му – все по-разнообразен.
През този период са изработени и песнопойки с песните за Светата Литургия. Те не са предназначени единствено за членовете на хора, а за всички вярващи, които желаят активно да участват в литургичното пеене.
Това изразява едно разбиране, което хорът следва и до днес – неговата задача не е да замества пеенето на Божия народ, а да го подкрепя, насърчава и води. По време на неделната Света Литургия хорът постепенно се превръща в своеобразен музикален ориентир за цялата общност – задава песнопенията и помага на присъстващите да се включат в тях.
„Който пее, два пъти се моли.“
Участия и първи успехи
С годините дейността на хора излиза и извън пределите на енорията.
През 2002 година, по време на конкурс в с. Житница, Младежкият хор получава отличието „Щедро сърце“. Хорът участва и във фестивалите в с. Белозем, където представя разнообразни музикални програми.
От лятото на 2003 година ръководството на хора е поверено на Янко Павлов и Татяна Деливанска. По това време съставът наброява около 20 певци, а музикалният съпровод включва китара, бузуки, синтезатор и кларинет.
Особено преживяване за младежите е пътуването през април 2004 година до Джемона, Италия, където голяма част от тогавашния състав присъства на монашеските обети на сестра Елка Станева. Там, заедно с хора от Житница, младежите изпълняват няколко песнопения по време на Причастието.
През тези години хорът с много желание и отдаденост подготвя музиката за неделните и празничните Литургии, за посвещавания на сестри и свещеници, за фестивали и за различни важни събития от живота на енорията.
2010 година – нов етап в музикалното развитие
Особено важен момент в развитието на хора настъпва през 2010 година.
По покана на ръководителя на хора Янко Павлов към работата с певците и музикантите се присъединяват Никола Ниннов, Йордан Спасов и Христо Коритаров – професионални музиканти от Военния оркестър на град Пловдив, притежаващи богат музикален опит и задълбочени познания в областта на хоровото пеене и музиката.
С тяхното присъствие започва период на по-сериозна и целенасочена работа. Репетиционният процес се надгражда, обръща се по-голямо внимание на вокалната подготовка, многогласното пеене, музикалната прецизност и цялостното звучене на състава.
Натрупаният от тримата музиканти професионален опит се превръща в ценна школа както за певците, така и за музикантите в хора.
Особено значим е фактът, че голяма част от труда, времето и професионалните знания, които те влагат в развитието на хора, са дарени безвъзмездно. В основата на това дългогодишно сътрудничество стои не само любовта към музиката, но и искреното приятелство, изградено през годините между тях и Янко Павлов.
Тяхната помощ оставя трайна следа в музикалното развитие на състава и допринася за неговото израстване и за възможността през следващите години хорът да поема все по-отговорни музикални задачи.
Това сътрудничество е свидетелство, че историята на хора е създавана не само от хората, които застават да пеят и свирят по време на Светата Литургия, но и от приятелите, които през годините щедро са споделяли с него своя талант, знания, време и любов към музиката.
2017 година – завръщането на тръбния орган
Важна страница в историята на църковната музика в енория „Пресвето Сърце Исусово“ е отворена през 2017 година, когато по инициатива на тогавашния енорийски свещеник отец Димитър Димитров в храма започва монтирането на голям тръбен орган.
С неговото поставяне, след близо 25-годишно прекъсване, в храма отново прозвучава истински тръбен орган. По това време той е вторият подобен инструмент в католически храм в Южна България.
Органът е пренесен от Германия, където в продължение на десетилетия е служил на вярващите в местна енория. Към момента на преместването му в Раковски инструментът вече има приблизително 60-годишна история.
Той е пневматичен, с 12 регистъра, два мануала и педалиера, а общият брой на неговите тръби достига внушителните 8000.
Монтирането и подготовката на инструмента в църквата „Пресвето Сърце Исусово“ са поверени на италианския майстор Алесандро Джиротто, който работи по неговото изграждане и приспособяване към пространството на храма.
Появата на този инструмент е много повече от придобиването на нов орган. Тя бележи възраждането на органовата традиция в енорията и открива нови възможности пред хора и музикантите за музикалното оформление на Светата Литургия и големите църковни празници.
Мощното и тържествено звучене на хилядите тръби изпълва пространството на храма и придава на богослуженията особена тържественост и молитвена дълбочина.
Така благодарение на инициативата на отец Димитър, след четвърт век мълчание органовата музика отново намира своето място в „Пресвето Сърце Исусово“.
6 май 2019 година – незабравим ден в историята на хора
Безспорно върхов момент в досегашната история на хора е събитие, което завинаги остава не само в неговата летопис, но и в историята на енория „Пресвето Сърце Исусово“ и на Католическата църква в България.
На 6 май 2019 година, по време на Апостолическото си пътуване в България, Светият Отец папа Франциск пристига в Раковски и отслужва Света Литургия в енорийския храм „Пресвето Сърце Исусово“.
За хора на енорията това е изключителна чест и огромна отговорност – да пее и да води литургичните песнопения по време на Светата Литургия, предстоятелствана лично от папа Франциск.
За този исторически ден към хора се присъединяват и наши приятели – професионални музиканти от Ансамбъл „Тракия“ – Пловдив, които обогатяват литургичните песнопения с характерното звучене на българските народни инструменти.
Своя талант и музикално майсторство даряват Темелко Иванов – кавал, Николай Паскалев – гъдулка, и Ивелин Божанов – тамбура.
Тяхното участие придава на музикалното оформление на Литургията особено българско звучене – среща между традицията на католическата литургична музика и красотата на българските народни инструменти. За хора остава и благодарността към тези приятели-музиканти, които споделят с нас отговорността и радостта на този неповторим ден.
По време на Евхаристията Светият Отец дава Първо свето Причастие на 245 деца, пристигнали от различни краища на България. Събитието има особено място и в историята на понтификата на папа Франциск – това е първият случай, в който той лично дава Първо причастие на деца по време на свое Апостолическо пътуване.
За певците и музикантите от хора този ден остава трудно сравним с което и да е друго участие.
Двадесет години след създаването на хора, след безброй репетиции, неделни и празнични Литургии, фестивали, пътувания и години на служение, неговите певци и музиканти получават привилегията да поставят своето пеене в служба на една историческа Евхаристия, отслужена от наследника на свети Петър в собствения им енорийски храм.
Така 6 май 2019 година се превръща в една от най-светлите страници в историята на хора – ден на вяра, радост и благодарност, който остава завинаги в паметта на неговите певци и музиканти.
2025 година – Viscount Opera 400
През 2025 година, по инициатива на енорийския свещеник отец Младен Плачков, е направена още една важна стъпка в развитието на музикалния живот на енорията.
През годините поддръжката на тръбния орган се оказва все по-трудна. Големите температурни амплитуди и промените във влажността създават необходимост от честа настройка и специализирана техническа поддръжка на сложния пневматичен инструмент.
Поради тези практически затруднения е взето решение тръбният орган да бъде заменен с нов цифров орган Viscount Opera 400.
Закупуването му става възможно благодарение на инициативата на отец Младен и даренията на верните от енорията, които отново показват своята съпричастност към развитието на литургичния и музикалния живот на храма.
Viscount Opera 400 разполага с три мануала, педалиера с 32 ноти и 55 органови регистъра, допълнени от осем оркестрови гласа. Съвременната технология на инструмента предоставя богати възможности за органиста и позволява той да бъде използван както за музикалното оформление на Светата Литургия, така и при тържествените богослужения и големите празници на енорията.
Така двата инструмента бележат два различни, но еднакво важни етапа в историята на органовата музика в „Пресвето Сърце Исусово“.
През 2017 година отец Димитър Димитров възстановява след четвърт век традицията на тръбния орган в храма, а през 2025 година отец Младен Плачков прави следващата крачка, осигурявайки съвременен и значително по-лесен за поддръжка инструмент, който да служи надеждно на литургичния живот на енорията.
И зад двете начинания стои една и съща цел – музиката да бъде в служба на Литургията, молитвата и прославата на Бога.
Хорът днес – традиция, служение и поглед към бъдещето
Повече от четвърт век след създаването си хорът на енория „Пресвето Сърце Исусово“ продължава своето служение и остава неизменна част от литургичния и духовния живот на енорията.
Вече повече от 20 години ръководител на хора е Янко Павлов, който извървява своя път в него още от първите години – първоначално като китарист, по-късно като музикант, а от 2003 година и като негов ръководител. През годините той остава свързващото звено между различните поколения певци и музиканти и продължава да организира работата и музикалното служение на състава.
Днес хорът наброява около 20–22 певци – двама мъже и около 18–20 жени, обединени от желанието чрез своето пеене да допринасят за красотата и молитвеността на Светата Литургия.
Репертоар, създаван и предаван през поколенията
През годините хорът изгражда свой разпознаваем музикален облик. Значителна част от неговия съвременен репертоар са произведенията на италианския свещеник и църковен композитор Марко Фризина, чиито песнопения заемат важно място в музикалното оформление на Литургията и големите празници.
Особено скъпа за хора е и друга част от неговия репертоар – песните, останали на младите хора от отец Лино Драганов.
По време на своето служение в енорията отец Лино полага особени грижи за хора и за младите хора около него. Със своята близост, подкрепа и любов към църковната музика той оставя следа, която продължава да живее и след неговото служение в енорията.
Песните, които хорът получава и научава благодарение на него, се предават през годините от едно поколение певци на следващото. Така те вече не са просто част от репертоара, а част от музикалната памет на хора и от спомена за един обичан свещеник и човек, който е бил близо до неговите млади певци и музиканти.
По този начин репертоарът на хора съчетава съвременната католическа църковна музика с песните, наследени от предишните поколения, и съхранява жива връзка между миналото и настоящето.
Музикалният съпровод също пази тази приемственост. На органа Viscount Opera 400 свири Бойка Търновалийска, на кларинет – Божидар Стрехин, а на китара – Стойо Фитнев.
Имената на Божидар Стрехин и Стойо Фитнев присъстват още в първите страници от историята на хора, а присъствието им и днес е своеобразен мост между поколенията и свидетелство за постоянството, върху което тази общност е изграждана през годините.
Но може би най-красивият знак, че историята продължава, са децата на хористите.
Те често идват заедно със своите родители на репетиции и богослужения. Някои слушат, други вече се включват, а за тях църковната музика, репетициите и животът на хора постепенно се превръщат в нещо естествено и близко.
И ако през есента на 1999 година всичко започва с малка група млади хора, една китара и много желание, днес присъствието на следващото поколение около хора е най-хубавият символ, че започнатото тогава има своето продължение.
През годините са се сменяли поколения, енорийски свещеници, инструменти и репертоар. Някои са били част от хора за кратко, други са му посветили десетилетия. Но едно остава непроменено – желанието чрез музиката да служим на Бога и на енорийската общност.
Хорът не е просто група от хора, които пеят заедно. Той е общност, приятелство и школа по постоянство, отговорност и служение.
Неговата история е написана от много хора – от певците и музикантите, от свещениците и сестрите, които са го подкрепяли, от професионалните музиканти, които са споделяли своите знания, и от всички приятели и енориаши, които през годините са вярвали в неговото дело.
Днес, повече от четвърт век след началото, хорът продължава да пише своята история.
История на вяра, приятелство, музика и служение.
История, в която има много имена, много поколения и много гласове – но една обща песен.
А присъствието на децата сред нас ни напомня, че тази песен има на кого да бъде предадена.
И тя продължава.
„Който пее, два пъти се моли.“