ОТЦИ ФРАНЦИСКАНЦИ

Отец Евгений Ружански

Отец Евгений Ружански е изтъкнат полски католически свещеник и всеотдаен монах от Ордена на малките братя францисканци конвентуалци. Неговият забележителен духовен и мисионерски път създава дълбока и неразривна връзка между родната му Полша и нашата страна. Принадлежащ към Варшавската провинция „Непорочна Божия Майка“, той посвещава по-голямата част от своя активен монашески живот на служба в България. Този достоен францисканец оставя светла и трайна следа в католическите общности на Житница, Раковски, Плевен и Асеново. Земният му път започва на 16 април 1967 година в полския град Острув Мазовецка. За разлика от някои свои събратя, той не прекрачва прага на манастира веднага след ученическата скамейка. След успешното завършване на средното си образование, младият Евгений изпълнява своя дълг към родината, отбивайки задължителната си военна служба. Последва период от около две години, в който той работи и натрупва ценен житейски опит в светската сфера. Този досег с реалния живот на обикновения трудещ се човек впоследствие му помага да разбира по-добре болките и радостите на своите енориаши. Божият призив обаче звучи все по-силно в сърцето му и изисква категоричен отговор.

На 28 август 1992 година той взима съдбоносното решение да остави светския живот и постъпва в новициата на Ордена в Смардзевице. Това е време на тишина, вглъбяване и интензивно опознаване на дълбоката францисканска духовност. През следващата година той уверено започва своето философско и богословско образование във Висшата духовна семинария на Ордена в град Лодз. Годините на академична и духовна формация го изграждат като ерудиран богослов и смирен последовател на Асизкия бедняк. На 8 декември 1997 година, в деня на Непорочното зачатие на Дева Мария, той полага своите вечни монашески обети. С този свещен акт той окончателно и безвъзвратно отдава живота си на Бога, обвързвайки се с идеалите за бедност, целомъдрие и послушание. Първата стъпка към свещенството е направена на 30 май 1998 година, когато е ръкоположен за дякон. Година по-късно, на 22 май 1999 година, неговата най-голяма мечта се сбъдва и той приема тайнството на свещеническото ръкоположение. След ръкоположението си отец Евгений е изпратен да служи в Непокаланув – един от най-важните и святи францискански духовни центрове. Това място, пропито с духа и молитвите на свети Максимилиан Колбе, оказва огромно влияние върху неговия пастирски подход.

Там той прекарва около година, като съчетава литургичните си задължения с преподавателска дейност по вероучение. Работата с деца и младежи в Непокаланув отключва у него таланта да предава сложните истини на вярата на достъпен език. Още в тези ранни години на свещенство той осъзнава, че живата вяра не се предава само от амвона, а чрез лична и искрена среща. Въпреки уюта на родината, мисионерският плам в сърцето му го подтиква да търси нови хоризонти за евангелизация. На 2 август 2000 година Божието провидение го довежда в България, поставяйки началото на една дълга и плодотворна мисия. Като всеки истински мисионер, той започва своето служение с търпеливо и задълбочено изучаване на българския език. Усилията му бързо дават резултат и той се включва изключително активно в пастирската работа на малките братя конвентуалци у нас. Първоначално е изпратен да служи като енорийски свещеник сред ревностните католици в Житница и Раковски. В този регион, известен като сърцето на българския католицизъм, той прекарва следващото десетилетие от своя живот. Този първи период от мисията му продължава до 2011 година и е изпълнен с много радости и пастирски успехи.

Хората го обикват заради неговата откритост, бащинска грижа и францисканска простота в общуването. На 5 август 2011 година послушанието го отвежда в Северна България, в католическата общност „Дева Мария от Фатима“ в град Плевен. Пристигането му там съвпада с един исторически за местната църква момент. На 18 декември същата година е тържествено осветен новият храм в града, с което се сбъдва дългогодишната мечта на плевенските католици. Отец Евгений има честта и отговорността да бъде част от това духовно възраждане на общността. Успоредно с грижата за храма, той разгръща мащабна дейност в подкрепа на християнските семейства. Още през ноември 2011 година той води задълбочен катехизис по време на специализирана среща за семейни двойки в Малчика. Той винаги е вярвал, че здравото християнско семейство е основата на всяка силна енория. Името му остава трайно свързано с францисканското присъствие в Северна България през следващите години. Този първи голям мисионерски етап в България обхваща цели седемнадесет години от живота му, от 2000 до 2017 година.

След този огромен труд, през 2017 година той е призован да се завърне за определен период в Полша. Ръководството на Варшавската провинция високо оценява неговия опит и му поверява служението на провинциален секретар за мисионерска анимация. Тази нова роля му дава уникалната възможност да предава своя богат практически опит на следващите поколения мисионери. Той неуморно обикаля енориите и семинариите, насърчавайки мисионерското дело и събуждайки нови звания. За отец Евгений мисията никога не е била просто пътуване до далечна държава. Както самият той дълбоко вярва и често повтаря: „Цялата Църква е мисионерска Църква.“ За него мисионерството означава да излезеш от зоната си на комфорт и да търсиш лицето на Христос в другия човек. То изисква пълно доверие в Божия промисъл и готовност да отидеш там, където човешката душа изпитва най-голяма жажда за спасение. Този богословски и житейски възглед обяснява неговата готовност отново да стегне мисионерския си куфар. След няколко години ползотворна работа в родината, любовта му към българския народ го връща обратно у нас.

В началото на 2022 година той поема отново към Плевен, където му е поверена изключително голяма отговорност. Той става едновременно настоятел на францисканската общност и ректор на светилището „Дева Мария от Фатима“. Освен това поема пастирската грижа като енорийски свещеник както за вярващите в Плевен, така и за тези в съседното село Асеново. Неговата енергия изглежда неизчерпаема, въпреки многобройните административни и духовни ангажименти. През юни 2024 година той ръководи общността в Асеново по време на паметното честване на стогодишнината от освещаването на техния храм „Пресвета Троица“. Това събитие е поредното доказателство за неговата дълбока свързаност с историческата памет на българските католици. Скоро след това, през същата 2024 година, Божията воля го връща отново в град Раковски. От месец септември той поема изключително отговорната длъжност на настоятел на манастира „Свети Максимилиан Колбе“. Успоредно с това, той е назначен и за енорийски свещеник в квартал Парчевич, поемайки пряката грижа за душите там. Месец октомври 2024 година е белязан от голям личен празник – неговия 25-годишен юбилей от свещеническото ръкоположение.

Този сребърен юбилей е отбелязан с тържествени благодарствени литургии в манастира и в енорията в Парчевич. Всички вярващи се събират, за да благодарят на Бога за дара на неговото всеотдайно служение. През следващата 2025 година той отново има водеща роля, този път при честването на 25 години от освещаването на манастира в Раковски. По време на тези тържества отец Евгений смирено припомня делото на своите предшественици, положили основите на тази обител. Неговата паметливост и уважение към традицията са присъщи за всеки истински францисканец. Днес, през 2026 година, отец Евгений продължава да изпълнява службата на гвардиан на манастира с непоколебима ревност. В местното братство той си сътрудничи хармонично с отец Венцислав Николов и брат Кшищоф Рихлицки. През април 2026 година духовната общност с радост отбелязва неговия 59-и рожден ден с празнична евхаристия. И до ден днешен неговият подпис стои под актуалните съобщения на манастира, свидетелствайки за активното му присъствие във всекидневието на енорията. Биографията на този достоен свещеник е много повече от просто изброяване на години и географски дестинации.

Зад всяко назначение прозира неговият постоянен стремеж да бъде максимално близо до конкретния страдащ или търсещ човек. За повече от четвърт век той успява да възпита във вярата стотици деца и младежи, които днес са достойни християни. Неговите напътствия са спасили не едно семейство в криза и са вдъхновили мнозина да открият своя път към Бога. Животът на отец Евгений е живо доказателство за силата на францисканското призвание, основано на простотата и радостното братство. Той доказа, че границите между държавите изчезват, когато сърцето е изпълнено с Христовата любов. Неговото име ще остане записано със златни букви в съвременната история на полските мисии и на Католическата църква в България. Дори и днес, след толкова години на усилен труд, в очите му гори същият онзи младежки мисионерски огън. Всяка отслужена от него литургия е свидетелство за това, че мисията не е задължение, а вътрешна необходимост на любящото сърце. По думите му, да бъдеш мисионер означава да позволиш на Христос да използва твоите ръце, за да прегърне света. Нека Бог му дарува още много години крепко здраве и благодатни сили, за да продължава своето свято дело сред българския народ.

 

Отец Ириней Микос OFMConv

Отец Ириней Микос OFMConv е забележителен полски католически свещеник и монах, чийто тридесетгодишен пастирски път пресича границите на Полша, Русия, Италия, Беларус, Албания и България. Роден е на 30 януари 1968 г. в град Стараховице, а детството му преминава в Калкув, където в семейната среда се заражда неговото монашеско призвание. През 1983 г. той постъпва в Малката францисканска семинария в Непокаланув – духовното средище, неразривно свързано с наследството на свети Максимилиан Колбе. Между 1987 и 1988 г. преминава своя новициат в Смардзевице, след което получава философската и богословската си формация във Висшата духовна семинария в Лодз. Още по време на обучението си, през 1992 г., произнася своите вечни обети в Ордена на малките братя конвентуалци, а през 1994 г. е ръкоположен за свещеник, посвещавайки се окончателно на Бога.

Непосредствено след ръкоположението си отец Ириней заминава за Русия, ставайки част от пионерите, които възстановяват откритото католическо и францисканско присъствие след десетилетията съветски режим. От 1994 до 1996 г. той служи в Москва, а от 1996 до 1999 г. обслужва духовно вярващите в Санкт Петербург. За да надгради академичните си познания, през 1999 г. заминава за Рим, където в продължение на две години специализира христология и францисканска духовност. Обогатен от следването си, през 2001 г. се завръща в Санкт Петербург, където мисионерското му служение продължава до 2005 г. След това Божият промисъл го отвежда в Ивиениец, Беларус, където работи през следващата година. Между 2006 и 2009 г. отец Ириней отново е във Вечния град – там той служи в енорията „Свети Бонавентура“ и успешно завършва своята лиценциатна подготовка.

След приключване на академичния етап в Италия, на 27 ноември 2009 г. той се присъединява към мисионерската общност в град Фиер, Албания. Заедно със своите събратя, той се труди неуморно в продължение на близо осем години за изграждането на трайно францисканско присъствие сред местните католически общности в южната част на страната. През февруари 2017 г. мисията му го отвежда в България, където става част от общността при епархийното светилище „Дева Мария от Фатима“ в Плевен и обслужва вярващите в Асеново. Заради дълбоката му вяра и духовен опит, на 20 май 2019 г. монсеньор Петко Христов го назначава за епархиен екзорсист съгласно канон 1172 от Кодекса на каноничното право. През 2023 г. това отговорно служение е препотвърдено от монсеньор Страхил Каваленов, но успоредно с него отец Ириней продължава ежедневно да се раздава чрез светата Литургия, тайнството Покаяние и духовното придружаване.

Наред с пастирската си дейност, отец Ириней е изявен богослов, търсещ пресечните точки между францисканската традиция и духовността на християнския Изток. В годишника „Lignum Vitae“ той публикува изследванията си „Св. Серафим Саровски – живот и духовност“ (2018 г.) и „Св. Франциск от Асизи – живот и духовност“ (2019 г.). През 2020 г. издава и труда си върху пневматологичното измерение на духовността на двамата светци – теми, естествено вплетени в живота на свещеник, прекарал толкова години в Русия и Беларус.

След осем години предано служение в Плевен, през 2025 г. той се завръща в Полша и става част от францисканската общност в Лодз. Там, през май 2026 г., отец Ириней е назначен за един от петимата екзорсисти на Лодзката архиепархия. Мисионерското му сърце обаче го връща отново на българска земя. На 16 септември 2026 г. той пристига във францисканския манастир „Свети Максимилиян Колбе“ в Раковски. Днес, присъединявайки се към местното братство, той подпомага активно пастирската грижа за най-голямата католическа общност у нас. Биографията на отец Ириней не е просто списък от държави и енории, а свидетелство за живот, белязан от смирение, монашеско братство и абсолютна готовност да служи навсякъде, където Църквата има нужда от него.

Отец Венцислав Николов OFMConv

Отец Венцислав Николов OFMConv. е роден на 22 декември 1983 година в град Пловдив, където е роден и възпитан в лоното на традиционно и дълбоко религиозно католическо семейство. Израствайки в тази среда, той формира своите християнски ценности, които по-късно ще се превърнат в непоклатима основа на неговото житейско призвание. През 2002 година младежът завършва средното си образование в Средно общообразователно училище „Христо Г. Данов“ в родния си град. Там той придобива специалност „Маркетинг, бизнес и финанси – управител на малко и средно предприятие“, която първоначално го насочва към светското професионално поприще. Въпреки това, същата тази 2002 година се оказва преломна за него, тъй като той взима съдбоносното решение да отговори на Божия призив и да посвети живота си всеотдайно на Църквата.

Воден от желанието да следва идеала на свети Франциск от Асизи, той заминава за Полша, където постъпва в Ордена на малките братя францисканци конвентуалци в град Лодз и започва своя постулат. Този избор бележи началото на дълъг период на формация, молитва и духовно съзряване далеч от родината. На 19 септември 2003 година е официално приет за новиций в манастира „Света Ана“ в Смардзевице, където навлиза още по-дълбоко във францисканската харизма. Точно година по-късно, на 11 септември 2004 година, в историческия манастир Непокаланув, основан от самия свети Максимилиан Колбе, младият брат полага своите първи монашески обети. С този съкровен акт той започва своята задълбочена интелектуална и духовна подготовка, постъпвайки във Висшата духовна семинария на Провинцията на Ордена в град Лодз. Годините на стриктно обучение го изграждат не само като смирен монах, но и като ерудиран богослов, подготвяйки го за бъдещите пастирски предизвикателства. Кулминацията на неговото монашеско посвещаване настъпва на 29 ноември 2008 година, когато в църквата „Успение Богородично“ в село Житница той полага своите вечни обети, обвързвайки се завинаги с Бога и францисканското братство.

Образованието му е увенчано с успех на 10 март 2010 година, когато отец Венцислав се дипломира с академичната степен магистър по философия и обща теология. Това се случва в престижния Университет „Кардинал Стефан Вишински“ във Варшава, чийто филиал е именно семинарията в Лодз. Обогатен с духовен и академичен опит, същата година той се завръща в България, напълно готов да започне своето свещеническо служение. Още като дякон той преминава важна пастирска практика в католическата енория в Плевен, която впоследствие ще заеме много специално място в неговото сърце. На 8 май 2010 година в историческия катедрален храм „Свети Лудвиг“ в град Пловдив той е тържествено ръкоположен за свещеник лично от Негово Високопреосвещенство монсеньор Георги Йовчев. С това ръкоположение се отваря изцяло нова страница в живота му, белязана от пряка и ежедневна пастирска грижа за верните християни в България.

Неговото свещеническо служение в град Плевен се разгръща в два основни периода – от 2010 до 2011 година и от 2012 до 2020 година, като между тях прекарва около една година в манастира „Свети Максимилиян Колбе“ в Раковски. Плевенската енория „Дева Мария от Фатима“ се превръща в истински духовен дом за него, където той разгръща пълния си пастирски и административен потенциал. Особено интензивен и отговорен е периодът между 2016 и 2020 година, когато отец Венцислав съчетава едновременно няколко ключови ръководни длъжности. Той изпълнява прецизно функцията на ректор на светилището, настоятел на местния францискански манастир и енорийски свещеник на две енории – тази в самия Плевен и общността в село Асеново. Повратен исторически момент в този период е 2016 година, когато енорийската църква в Плевен е официално обявена за епархийно светилище, което неимоверно засилва поклонническия поток и духовната значимост на мястото. Под негово ръководство към енорията се открива и мисия на благотворителната организация „Каритас-Русе“, което значително разширява социалното служение на Църквата в региона. Ежедневието му там е изпълнено с богат литургичен живот, непрестанно духовно придружаване, активна катехизация и изграждане на сплотена общност сред хора от различни поколения.

Наред със стриктните енорийски задължения, отец Венцислав открива своето специфично призвание в работата с младите хора, превръщайки се в истински вдъхновител за младежта. През 2014 година той е официално назначен за отговорник за младежите в цялата Никополска епархия, като поема пряката грижа за тяхната християнска формация. През следващите години той е основен двигател и неуморен организатор на множество младежки инициативи и духовни поклонничества както на епархийно, така и на национално ниво. Богатият му опит в тази сфера го издига до позицията на национален координатор за Българската църква по време на Световните дни на младежта в Краков през 2016 година. Той безпогрешно координира и националните поклонничества по повод историческия стогодишен юбилей от явленията на Дева Мария във Фатима през 2017 година, както и голямото пътуване до Светите земи през 2018 година. За да отговори максимално адекватно на нуждите на своето разширяващо се служение, през септември 2016 година той завършва и специализиран курс за настоятели и енорийски свещеници във Варшава. Работата му с младите оставя изключително дълбока следа, създавайки сигурни пространства, където те могат да преживеят вярата си чрез лична среща с Христос, обща молитва и искрено християнско приятелство.

След едно изключително плодотворно десетилетие в Северна България, от септември 2020 година пастирският му път го отвежда отново в Раковски, който е един от най-големите и живи католически центрове в страната. Там той се установява трайно в манастира „Свети Максимилиян Колбе“, продължавайки своето свещеническо и францисканско служение сред местната дълбоко вярваща общност. Успоредно с преместването си, отец Венцислав стартира изцяло нов, изключително важен етап от своето академично развитие, воден от огромната си любов към Божията Майка. Той записва следдипломно обучение и престижна докторантура по теология в областта на мариологията в познатия му Университет „Кардинал Стефан Вишински“ във Варшава. Докато се отдава усърдно на богословската наука, в началото на февруари 2022 година е определен да поеме голямата отговорност на настоятел на манастира в Раковски. Той изпълнява тази ръководна длъжност с абсолютна отдаденост до февруари 2023 година, когато предава управлението на своя събрат, брат Атанази Сулик OFMConv. Освободен от ежедневната административна тежест на настоятелството, отец Венцислав остава неизменна част от манастирската общност, но вече има възможност да насочи по-голямата част от енергията си към своята научноизследователска работа.

Усилията му се увенчават с категоричен успех на 12 септември 2023 година, когато той официално завършва следдипломния цикъл по мариология и успешно полага заключителния си изпит в Непокаланув. С това постижение той придобива високата академична степен „licentia doctorandi“ по мариология, която е директно стъпало към финализирането на неговата докторска дисертация. Днес той продължава своята докторантура, изследвайки в абсолютна дълбочина ролята на Пресвета Дева Мария в живота, спасителното дело и учението на Вселенската църква.

Неговата задълбочена научна и преводаческа дейност е силно подпомогната от отличните му полиглотски и езикови познания. Благодарение на дългогодишното си пребиваване и обучение в Полша, той владее полски език на впечатляващото ниво C2, което му осигурява директен и неограничен достъп до необятната полска францисканска и мариологична литература. Освен това той притежава самостоятелно ниво на владеене на италиански език (B1) и основно ниво на английски език (A2), което допълнително разширява неговия богат академичен и комуникационен хоризонт.

Натрупването на този огромен пастирски, младежки, духовен и богословски опит съвсем логично води до възлагането на нови, още по-отговорни задачи на епархийно ниво през 2026 година. В живота и структурното управление на Софийско-Пловдивската епархия отец Венцислав заема ключови позиции, които изискват както голяма житейска мъдрост, така и абсолютна богословска прецизност. По време на официална среща на клира през март 2026 година, той е издигнат от своите събратя, като е сред четиримата свещеници, пряко избрани от самото духовенство за членове на новия Презвитерски съвет. Признанието за неговия безспорен авторитет се потвърждава допълнително и от включването му в тесния състав на престижната Колегия на съветниците към диоцеза, която има за цел да подпомага епископа при вземането на най-важните решения.

Една от най-отговорните му и специфични нови длъжности е възложена на 22 юни 2026 година с официално постановление на монсеньор Румен Станев. С този изключително важен акт отец Венцислав Николов е назначен за църковен цензор, или Censor Librorum, действащ ex officio за нуждите на цялата Софийско-Пловдивска епархия. В качеството си на епархиен цензор, неговата изключително тежка и отговорна задача е да извършва компетентна богословска оценка на всякакви текстове, книги и ръкописи, за които авторите търсят официално църковно одобрение. Той е длъжен да гарантира абсолютното съответствие на тези материали с официалното и неизменно учение на Католическата църква по сложните въпроси на вярата и морала, преди те да получат правото да бъдат публикувани. Наред с това отговорно дело, той е натоварен със специално постановление от епископа и с ръководството на епархийната литургична комисия, както и с изключително деликатния пост на отговорник за пастирската грижа за семействата в диоцеза.

Модерният му подход в дигиталната сфера и съвременните комуникации също е оценен високо от църковното ръководство, тъй като през пролетта на 2026 година той лично представя пред духовенството концепцията за изграждането на новия официален сайт на епархията. В момента отец Венцислав е интегрална и активна част от екипа редактори, които поддържат епархийския уебсайт и официалните канали в социалните мрежи, осигурявайки съвременен, адекватен и привлекателен облик на местната църква пред обществото. Високото доверие към неговите задълбочени исторически и богословски знания надхвърля границите на собствения му диоцез, което ясно проличава от официалното му назначаване в националната историческа научна комисия с декрет на монсеньор Петко Вълов, председател на Епископската конференция на Католическата църква в България.

Целият житейски и духовен път на отец Венцислав Николов е един красив и вдъхновяващ разказ за едно непрестанно пътуване – колкото географско, толкова интелектуално и дълбоко мистично. Това е път, който прекосява границите между родния Пловдив и полския Лодз, преминава през съзерцателната тишина на Смардзевице и светостта на Непокаланув, за да се разгърне мощно в академичните зали на столицата Варшава. След това същият този отдаден път се връща у дома, за да премине през изтощителното, но благодатно динамично ежедневие на енориите в Плевен и Асеново, преди да намери своя настоящ богословски и монашески пристан в манастира в Раковски. В личността на отец Венцислав по напълно уникален начин се преплитат различни измерения на християнското призвание – бедният брат францисканец, милосърдният енорийски пастир, пламенният младежки водач и вглъбеният учен мариолог.

Днес, навлизайки в пълната зрялост на своето свещеническо служение, той продължава да бъде жизненоважно свързващо звено между дълбоката академична богословска истина и ежедневната практическа нужда на обикновения вярващ човек. Независимо дали напътства стотици младежи по време на световно поклонничество, дали изследва древни теологични текстове за Богородица, или дали ръководи литургичния живот на цял диоцез като цензор, той остава безкомпромисно верен на първоначалното си монашеско обещание. Отец Венцислав Николов е живо и ярко доказателство за това как древната францисканска харизма на малкост, братство и служение може да процъфтява великолепно в модерния свят, носейки мир, добро и непрестанна духовна просвета на всеки, до когото се докосне.