Български текст
Това изображение – MATER BONI CONSILII (маслени бои върху платно, наскоро подложени на цялостна реставрация, възвърнала истинските му иконографски величини) – е било донесено в Енория „Пресвето Сърце Исусово“ в някогашното с. Калъчлий, сегашния кв. Генерал Николаево на град Раковски, в края на 17 век от свещеници мисионери от Италия.
Заражда се една дълбока набожност и пиетет към него сред местната католическа общност. Свидетелствата на предците разказват, че през 18 век се разразява жестока чумна епидемия, която заплашва всички жители, които с упование поглеждат към застъпничеството на Майката на Добрия Съвет. Свещениците заедно с целия народ изнасят свещения образ от храма и обикалят с него в шествие всички улици на селото.
Чудотворното избавление, настъпило чрез Дева Мария, предизвиква още по-силни чувства на благодарност и почитание сред енориашите. Булките дарили скромните си накити, за да се изработят коронките на Девата и Младенеца. Девойките съпътствали с набожни песни алаите, извършвани с иконата през следващите векове. Нека и в нашите трудни времена и ние с вяра да възкликваме:
МАЙКО НА ДОБРИЯ СЪВЕТ, МОЛИ СЕ ЗА НАС!
Италиански текст
Questa immagine di MATER BONI CONSILII è venerata con profonda devozione nella chiesa parrocchiale Sacratissimo Cuore di Gesu’ di Gheneral Nikolaevo- Rakovski, Bulgaria. La sua storia è legata ad una prodigiosa guarigione per intercessione della Madonna, dalla peste che nel 18° secolo minacciò la popolazione locale.
Madre del Buon Consiglio, prega per noi!
Английски текст
This image of MATER BONI CONSILI is venerated with great devotion in the Sacred Heart of Jesus parish church of Gheneral Nikolaev- Rakovski, Bulgaria. Its history is connected to an prodigious healing for the intercession of Mary, from the plague that in 18nth century threaten the local population.
Mother of Good Counsel, pray for us!
www.catholic-rk.com (стария сайт)
–––––––––––––
Седмица след онзи тежък, но честен обяд, отец Йосиф отново прекрачи прага на дома им. Този път носеше нещо увито в тъмно платно, притиснато внимателно до гърдите му. Божана веднага разпозна по лицето му, че това не е обикновено посещение.
— Донесох нещо за храма в Калъчлия — каза той и внимателно разгъна плата.
Пред тях се откри икона на Света Дева Мария с Младенеца, с меко лице и благ, мъдър поглед. Под образа с изящни букви беше изписано: „Madonna del Buon Consiglio“.
Божана притисна ръка до устните си.
— Колко е хубава…
Йосиф я подаде на Васил.
— Искам да и направиш рамката. Твоите ръце знаят как да пазят светиня.
Васил пое иконата внимателно, сякаш държеше не платно и бои, а самата тишина на молитвата.
— Ще направя най -доброто, на което съм способен.
Седнаха в новата стая, а Йосиф, загледан в иконата, започна да говори по-тихо, сякаш споменът сам изискваше смирение.
— В Рим мислех, че съм първият от Калъчлия, когото Пропагандата е приела.
Той се усмихна тъжно.
— Но не съм.
Васил вдигна поглед.
— Имало е друг?
— Преди близо сто години. Отец Михаил. Наш човек. Изпратен да учи, както мен. После се върнал… и турците го обезглавили.
В стаята стана тихо. Божана се прекръсти. 36
— Бог да го прости.
— В Рим още пазят името му — продължи Йосиф. — Като пример за вярност, но и като предупреждение.
Не след дълго радостта в дома им се умножи. Божана роди момиче. Раждането беше трудно, но детето се появи силно, с ясен глас, който изпълни къщата. Божана боледува седмици след това. Когато Йосиф я взе на ръце за кръщението, Божана прошепна:
— Ще се казва Мария. На майка ни.
На жената, която чумата беше отнела твърде рано. На Дева Мария, чиито образ вече блестеше в новата рамка, изработена от ръцете на Васил. Малкият дом в Балтаджия вече беше станал повече от дом. Беше семейство. Беше молитвен дом.
И начало на нещо, което доскоро изглеждаше невъзможно – нов живот за едно село, разкъсвано между старата и новата вяра.
Няколко дни по-късно отец Йосиф и отец Иван организираха процесия с иконата „Дева Мария – Майка на Добрия съвет“. Иконата, на която някога Васил беше направил рамка, сега беше носена по улиците на селата и Пловдив, съпровождана от песнопения и хора със запалени свещи. Процесията мина и край Балтаджия. Хората коленичеха по прашния път, жените плачеха, а децата гледаха с широко отворени очи. След това – сякаш по Божия милост или просто по естествения ход на болестта – чумата започна да отслабва. Новите случаи намаляха. Смъртта отстъпи. И селата отново започнаха да дишат.
В разказа става въпрос за отец Йосиф Арабаджийски роден на 28 януари 1808 година в село Калъчлии