Историите за умирането, за духовете и за света на мъртвите винаги са събуждали допълнително човешкото любопитство. Една от първите истории за преживяване извън тялото е дадена от Платон (427-347 г. пр.н.е.) в неговата творба „Република“. В нея се описва приключението на душата на войник, която се появява извън тялото и се издигна от бойното поле. Тогава тя се срещна с няколко други души на войници, които след като консумират вода от реката на забравата, имат възможността да изберат следващото си въплъщение. В крайна сметка тази душа се връща в тялото, преди да бъде то изгорено на погребалната клада. Всички описания на временни излизания от собственото тяло по времето на Средновековието, от епохата на романтизма или също днес водят до нова реалност на виждането на себе си от разстояние (автоскопия) [1].
Уникална духовна заплаха, известна като процес на разширяване на съзнанието, разпространяван от Ню Ейдж днес, са т.нар преживявания извън тялото (OBE или OOBE – Извън телесно преживяване, англ. Out Of Body Experience, т.е. – „преживявания извън тялото“). Специална форма на OBE или OOBE са NDE (преживяване близо до смъртта, англ. Near Death Experience, т.е. – „преживяване около до смъртта“). По различни начини, с различни средства, човек може да постигне усещането за „излизане от тялото“, „плаване във въздуха“, „пътуване до небесните тела“, „влизане в контакт със същества от най-високите сфери“. Това е придружено от усещането, че е извън тялото, като напуска физическото или астралното тяло. Такива екстрасензорни преживявания са свързани с големия интерес на умиращия, чрез когото OBE следва [2].
В тези преживявания се възприемат философски принципи, някои елементи от енергийната структура на човека, както и практики, заимствани от източните системи: йога и дзен будизъм, които се основават на безличната концепция за Бог. Приемат се концепции за астралния свят, етерното тяло и използването на методи за визуализация за създаване на астрална реалност (астрални видения). В момента най-известната книга за съществуването извън тялото е „Животът след живота“ на Реймънд Мууди [3]. Тази книга описва следната история на душата, докато човекът е спрян между живота и смъртта: чувството, че е мъртъв; спокойствие и без болка; излизане извън собственото си тяло; тунелно зрение; визия за „светещи хора или Същество; панорамен изглед на собствения си живот; нежелание да се върне; трансформация на личността [4].
Конкретните изследвания на натуралистичното обяснение на OBE или клиничната смърт от гледна точка на науката за живота започват с популярността на книгата на Мууди и все още продължават. Днес обаче е трудно да се обясни. Несъмнено съществува нова култура на фалшивия оптимизъм, свързана с погрешни представи за космоса и неосъзнаваното. В тази пропаганда съществува опасност от отхвърляне на християнската визия за човека и смъртта, а именно че[5]:
- Смъртта е преходът към „висшето съзнание“ и няма крайни неща като Божий съд или ад, които изразяват фалшива визия за Бог, който не осъжда;
- Целта на живота на земята е неограниченият процес на самореализация и разбиране на реалността, който се доближава до гностическото разбиране за самореализация;
- OBE е вид подготовка за живот след смъртта, който унищожава християнската формация и пътя към вечния живот чрез тайнствата, вярата, молитвата, обръщането към хуманистична визия за любов и разбиране.
Следователно може да се заключи, че единствената и изрична цел на OBE е да преодолее традиционното християнско учение. Трябва да се започне с предупреждаване на хората да водят борба срещу тези техники и да ги наричат такива, каквито са, а те са елементи на окултни техники, дори ако първоначално се възприемат като невинни и безобидни, със сериозни духовни последици, поробване и дори демонична мания. Най-видният полски експерт по техниките на Ню Ейдж, о. Александър Посацки, ги нарича: NDE [6].
Трябва да се подчертае, че всяка намеса в подсъзнанието, която се отваря за „извън телесно пътуване“, т.е. астрално пътуване, е да се отвори за определени енергии – например, т.нар. „духове-пазители“. За съжаление това не са добри духове, а само зли духове, които твърдят, че са „ангели на светлината“, които просто чакат човек да им отвори своето духовно царство. Трябва да се добави, че тези практики са лесни за въвеждане, но е трудно да елиминираме горчивите последици от несъзнателното канене на зли духове в живота ни [7].
OBE практиката води до грях и отхвърляне на всички божествени и човешки закони. Освен това води и до промяна на характера. Човекът, който го преживява, се смята за по-добър и избраник. Отношенията с другите бавно се променят. Човек, участващ в практиките на OOBE, може да си спомни преживяването и да се отдалечи от социалния си живот – приятели, семейство и т.н., което означава социално изключване. В крайна сметка такъв човек започва да се дистанцира от хората, криейки различни видове тайни и е неразбираем за другите. Нашата психика страда от горните техники, хората усещат и дори виждат нещо невидимо, започват да разбират света на невидимите зли духове, което води до унищожаване на тяхната психика. Халюцинациите, натискът и странното поведение на тези, които използват тези методи, ги водят до лечение в психиатрични болници. За съжаление наркотиците и психиатричното лечение не помагат там, където има демонични мъчения. Да бъдеш безразличен към материалния свят кара апатията да формира живота ти.
Гореспоменатите рискове не могат да бъдат доказани в материалния свят. Възможно е обаче да се мисли дълбоко и да се анализират кои са хората, които водят и насърчават другите да практикуват OBE.
О. Венцислав Николов OFMConv.
Университет във Варшава „бл. Кардинал Стефан Вишински“
[1] Вж. A. Zwoliński, Leksykon współczesnych zagrożeń duchowych, Wydawnictwo WAM, Kraków 2009, с. 89-90.
[2] Вж. Ibidem, с. 89.
[3] Вж. Ibidem, с. 91. Raymond A. Moody, Życie po życiu,Wydawnictwo Bautman Books, New York 1975; изд. пол. Warszawa 1979.
[4] Вж. Ibidem, с. 93.
[5] Вж. Ibidem, с. 98.
[6] M. Król-Fijewska, Tajemnicze przesłanie snów, https://www.fronda.pl/a/tajemnicze-przeslanie-snow,40715.html, дата на публикация: 17.08.2014 r.
[7] D. Krokowska, Doświadczenia poza ciałem w kulturze, (pr. mag.) Uniwersytet Warszawski Wydział Polonistyki 2014, с. 91-94.
