[1-ви септември 2026 година]
«Те ще прековат мечовете си на орала
и копията си на сърпове» (Исая 2, 4).
Скъпи братя и сестри,
Нашият Господ Исус Христос дойде, за да имаме живот и да го имаме в изобилие (виж Йн 10, 10). Този дар на живота е в основата на нашата мисия, като ученици и нашето споделено призвание да изградим цивилизация на любовта. Чествайки този Световен Ден за Молитва за Опазване на Сътворението, ние отново сме поканени да размишляваме върху дара на живота, както и да ценим земята, която го поддържа, защото това са конкретни начини да отдадем слава на нашия Създател.
Днес сме свидетели на множество кризи и големи човешки страдания. В същото време изглежда, че нарушаването на хармоничния баланс на творението се ускорява. Тези явления са тясно свързани, те представляват единен, обединен призив за изцеление и мир, извиращ от наранения свят.
Богът на живота, разкрит в Исус Христос, поднася мир, който светът не може да даде: «Мир ви оставям, Моят мир ви давам» (Йн14, 27). Този мир не е нито повърхностен, нито мимолетен, той произтича от вечната любов на Христос и Неговата загриженост за всяко човешко същество.
И все пак това обещание за мир е в ярък контраст с реалностите, с които се сблъскваме в много части на света. Пророк Исая говори за време, когато народите, «ще прековат мечовете си на орала» (Исая 2, 4), превръщайки по този начин това, което разрушава живота, в това, което го предпазва. Но днес твърде често сме свидетели на точно обратното, тъй като усилията продължават да бъдат ориентирани към насилие и война.
Войната оставя рани, които се простират далеч отвъд бойното поле. Тя отнема животи, разпокъсва семейства и принуждава милиони да напускат родните си домове, изостряйки така страха, несправедливостта и разделението. (виж Gaudium et Spes, т. 77-82). Войната оставя след себе си и социални и екологични разрушения, които траят поколения наред. Освен това взаимодействието между въоръжения конфликт и влошаването на околната среда често създава порочен кръг, който разрушава екосистемите, замърсява основни ресурси, като въздух и вода, и подкопава продоволствената сигурност. Това насърчава бедността, неравенството и нови социални напрежения, които могат да допринесат за възникването на нови конфликти.
Освен това, войната нанася рани, които увреждат самата тъкан на живота, което вреди не само на отделните хора и общностите, но и на по-широката им мрежа от взаимоотношения с цялото човешко семейство, както и на хармонията им с творението. Тя разкрива по-дълбок провал в живота по образ и подобие Божии, както в уважението към живота и в грижата за земята, която ни е поверена. Това не е просто политически провал, но морален и духовен. Вкоренена в деформирани желания и злоупотреба с човешката свобода и власт, войната е контра-свидетел на Евангелието на мира.
По-гореспоменатите кризи изискват не само чувство за отговорност, но и обръщане на сърцето към доброто, което ще даде плод в по-дълбока вярност към Бога, в любовта към ближния и в уважение към дара на Сътворението. Всъщност, раздорът, който наблюдаваме в света, като насилие, несправедливост и екологична деградация, не е просто резултат от провал на системи или структури, той е “симптом на по-дълбоката дихотомия, която е вкоренена в самото човечество” (виж Gaudium et Spes, т. 10). Всъщност човешкото сърце е арената на най-дълбоките борби и мястото, където се разкрива нашето пропаднало състояние. То не е просто седалище на емоциите, а центърът на човека –мястото, където се сливат разумът, желанието, волята и съвестта. Именно там се борим с противоречивите желания в нас, между любовта и безразличието, истината и илюзията, справедливостта и несправедливостта (виж Яков 1, 14-15). Раните от войната и деградацията на земята са дълбоко свързани със състоянието на човешкото сърце. Конфликтите, които измъчват човечеството, са в много отношения външен израз на вътрешен раздор и разделение. Когато сърцето е деформирано, взаимоотношенията страдат и структурите, които изграждаме, започват да отразяват това разстройство.
Папа Бенедикт XVI ни напомни, че «външните пустини се умножават в нашия свят, защото вътрешните пустини са станали толкова обширни» (Проповед от Встъпителната Литургия на Понтификата, 24 април 2005 година). Това ни приканва да осъзнаем, че по някакъв начин това, което е разбито около нас, е разбито и вътре в нас. За да изградим мирно общество, следователно ние не трябва само да реформираме структурите, но и също така да обновим сърцата си. Коренните причини за конфликтите и експлоатацията на Сътворението се крият в етичната и културна криза, характеризираща се по-специално със загуба на граници, желание за господство, преследване на непосредствена печалба и неспособност да се признае достойнството дадено от Бог на всяка човешка личност.
Пророческият призив да “прековем мечовете си на орала” (виж Исая 2, 4) следователно не е просто виждане на народите, а призив, отправен към всеки човек. Той ни кани да преобразим злото в живот. Обаче тази трансформация не може да се постигне чрез проста външна промяна. Тя изисква в сътрудничество с Божията благодат, по-дълбоко лично и колективно обръщане към доброто – завръщане към Бога, което ще реорганизира желанията ни, ще излекува раните ни и ще ни помогне да растем в добродетелта.
Без тази вътрешна трансформация, мирът ще остане крехък и мимолетен. Но където сърцата се обновяват, се откриват нови възможности. Това, което е служило за разрушение, може да бъде пренасочено към изграждане на живот, към грижата за бедните, към изхранването на гладните, и към опазването на Сътворението. Такъв е пътят на истинското екологично обръщане, където последиците от срещата ни с Исус Христос се проявяват в отношенията ни със света, който ни заобикаля (виж Папа Франциск Laudato si’, т. 217). Следователно мирът започва в сърцето и след това се разпространява навън към нашите взаимоотношения, нашите общности и целия свят.
Въпреки че предизвикателствата пред нас са огромни, Бог не ни лишава от средствата за изцеление и преобразяване. Вместо оръжия на войната, Богът на мира ни дава силата да изцелим, да се помирим и изградим цивилизация на любовта. Така сме призвани да запазим многобройните “екосистеми”, които са ни поверени: екосистемите на Сътворението, човешките взаимоотношения и самото човешко сърце.
Нека си представим свят, в който енергията, посветена на войната, би била насочена към цялостното човешко развитие, към борбата с бедността, към защитата на човешкото достойнство и към помирението на разделените народи. Една такава визия отразява вярата в идването на Божието Царство.
Истинските инструменти за изграждане на мира не са оръжия за разрушение, а по-скоро това са истина, диалог, търпение, доброта, справедливост, милосърдие, разбиране, състрадание и любов. Те бликат от сърца формирани от Евангелието и поддържани от Божията благодат. Само тези качества имат силата да преобразяват хората, да обновяват общностите и да изцеляват раните на нашия свят.
Скъпи братя и сестри, пътят, който е пред нас е ясен, дори и да не е лесен. Ние сме призвани да позволим на сърцата си да се обновят, за да търсим мир и грижа за Сътворението. Писанието ни кани да пазим сърцата си, защото всичко, което правим, произтича от тях (виж Притчи 4, 23).
Ако поемем тази задача със смирение и вяра, ще станем сътрудници в Божието дело за обновление. Ние ще се движим бавно, но сигурно от пустинята към градината, от разделението към общението и от насилието към мира.
Нека Господ ни даде смелостта да следваме този път, за да може в нашето време мечовете наистина да се превърнат в орала, за да може обещанието на Евангелието да се вкорени по-дълбоко в нашия свят и за да може Христовият мир да царува над цялото Сътворение.
От Ватикана, 15 август 2026, година, денят на Успението на Блажена Дева Мария.
ПАПА ЛЪВ XIV
Copyright © Dicastère pour la Communication – Libreria Editrice Vaticana
