[26 юли 2026 година]
Аз няма да те забравя (Исая 49, 15)
Скъпи братя и сестри,
Още чрез пророк Исая, Господ обещава, че Той никога няма да забрави никого от нас. Той ни уверява, че е гравирал лицата ни върху дланите на ръцете Си (виж Ис 49, 16) и че Неговата любов е по-голяма от тази на майката към детето си (виж Ис 49, 15). Пророкът ни дава да надникнем в един сърдечен и силен диалог, в който Бог се обръща към всеки човек и към народа като му говори на „ти”. Дори днес можем да прочетем тези думи като отправени към всеки един от нас, и всеки от нас може да чуе това «Аз няма да те забравя», което му е предопределено.
Това са думи, които ни изпълват с утеха и увереност. Те са отговорът на едно мъчително чувство, което вълнува сърцето: «Остави ме Господ и Бог мой ме забрави» (Ис 49,14). Колко пъти в Светото Писание и особено в Псалмите, молитвата се ражда от мъката на онези, които чувстват, че животът им е пренебрегнат и не представлява интерес за никого! Болезненото чувство, че си забравен, за съжаление е присъщо за много хора, а сред тях повечето са – възрастните хора.
Любовта на Бога, който не забравя никого, се представя като акт на справедливост и отговор на анонимността, в която човешкият живот твърде често се губи. Сякаш воал покрива живота на много възрастни хора, заличава чертите на лицата им и ги обгръща в забрава. Ето това се случва в домовете за възрастни хора, където цари самотата, както и в заведенията за обгрижване, където уникалността на всеки човек рискува да се сведе до номера на леглото или до историята на заболяването му.
Честването на Световния ден на Възрастните родители и Възрастните хора е възможност да преоткрием, че Църквата е призвана да бъде Майка на всички и че на всяка възраст винаги е възможно да се открием като Божии синове и дъщери. Нека този Ден да бъде насърчение за всички, особено за младите хора да възобновят този красив навик да посещават своите баби и дядовци, възрастните хора в семейството и тези, които не получават никакви посещения. Предайте им чрез това Послание и вашето присъствие – близостта и обичта на Папата. Нека думите на пророка «Аз няма да те забравя» придобият облика на една среща изпълнена с обич и нежност. «В епоха, която е склонна да ускорява и фрагментира всичко, човешката плът продължава да иска да бъде обгрижвана и докосвана от ръце способни на нежност, от умове изпълнени с внимание и от мили думи. Дигиталната култура умножава връзките и предлага нови възможности за среща; и все пак човешкото сърце запазва незаменимата нужда от близост» (Енциклика Великолепното човечество Magnifica humanitas, т. 239).
Църквата познава страданието на своите най-възрастни чеда; тя знае, че твърде често към тях се гледа с предразсъдъци и са смятани за бреме; Църквата осъзнава, че една икономика, водена от печалбата, отслабва семейните връзки; тя е наясно, че много възрастни хора са изоставени от децата си, които са принудени да емигрират или в някои случаи да заминат на война. Заради всяка една от тези причини, тя се радва да извести обещанието на Господ: «аз няма да те забравя! ».
Драго е на всяка възраст, но особено, когато човек вече не е млад, да открие, както е казал Блаженият Йоан Павел I-ви, че «ние сме обект на неизменната Божия любов. Знаем това: Той винаги е с отворени очи за нас, дори когато изглежда тъмно. Той е Отец; и още повече Той е Майка» (Ангел Господен, 10 септември 1978 година). Дори и това да не ни идва спонтанно на ум, истината е, че макар и в напреднала възраст ние никога не преставаме да бъдем синове и дъщери и затова поканата да се завърнем в обятията на Бога, чиято любов е едновременно и бащинска и майчинска, остава валидна за всеки ден.
За мнозина откриването на нежността на Бога става през целия живот, понякога дори в последния етап от живота. Всъщност за разлика от миналото, все по-често се случва да остареем, без да сме имали истинско докосване до вярата. В тези случаи напредналата възраст, може да се превърне в подходящ момент за започване или възобновяване на духовен живот, с въпросите, които възникват с по-голяма спешност на този етап от живота. По този нов път човек може да разпознае, че Бог, както казва Свети Августин, «е майка, защото топли, защото храни, защото кърми, защото закриля» (Коментар върху Псалм 26, II, 18). Това осъзнаване ни помага да не се срамуваме от уязвимостта, която се проявява, а също така да разберем, че всички ние, винаги, се нуждаем едни от други и че всички ние се нуждаем от внимание и грижи. Сега можем да се обърнем със синовно доверие в молитва към Бог, Който се приближава и Когото се учим да разпознаваме в Неговата нежност. Никога не е твърде късно да започнем да се обръщаме към Него. Това може да бъде голям дар за всеки от нас.
Скъпи старейшини, Папа Франциск говореше за вас като за «нов народ» (Катехеза, 23 февруари 2022 година), защото броят на възрастните хора никога не е бил толкова извисен в историята на човечеството. Затова е по-важно от всякога да размишляваме заедно с вас, този, «нов народ», какво може да бъде нашето призвание, когато сякаш ни обзема уязвимостта, като спътник на човечеството от самото му раждане. Бих искал да ви кажа: не се страхувайте от уязвимостта! Тази слабост крие в себе си нов потенциал, който осветява и други етапи от живота. Всъщност, когато е приета и призната уязвимостта «отваря сърцето за взаимна подкрепа и за призоваването на Този, Който може да даде това, което никоя човешка сила не е в състояние да гарантира: дълбокото помирение на сърцата и с него истинския мир»Среща с алжирската общност, Базиликата Дева Мария на Африка, Алжир, 13 април 2026 година).
Ето така, ние, като християни, можем да преживеем времето на старостта си: „уязвими”, но и същевременно „призвани”. Един мъж и една жена всъщност могат да се преродят в напредналата си възраст (виж Йн 3, 4-6) и да възкликнат заедно с пророка: «Чрез покаяние и тишина щяхте да се спасите в тишина и упование е вашата сила» (Ис 30, 15). Сила, която може да се превърне в покана да не прибягваме до арогантност и власт, за да гарантираме човешкото съвместно съществуване, а да изберем пътя за помирение и истински мир. В тази епоха, толкова дълбоко белязана от социално насилие и войни, мнозина се питат в какъв свят ще растат техните внуци. Призовавам ви, възлюбени да се присъедините към мен, за да се молим усърдно, та мирът скоро да дойде в целия свят.
Скъпи възрастни сестри и братя, благодаря ви, че ме подкрепяте всеки ден с молитвите си, особено, когато рецитирате Светата Броеница. Аз ви отвръщам със същото от все сърце и ви оставям с това пожелание: нека Господ винаги да ни обновява във вярата, надеждата и милосърдната любов, Той, Който никога не ни забравя!
От Ватикана, на 15 юни 2026 година
ПАПА ЛЪВ XIV
Авторско право © Дикастерията за Комуникация – Издателска къща Ватикана
