[18 октомври 2026 година]
Едно в Христос, единени в мисията
Скъпи братя и сестри!
За Световния Ден на Мисиите през 2026 година, в който се отбелязва стогодишнината от това честване, което е установено от Папа Пий XI и е така скъпо за Църквата, избрах темата «Едно в Христос, единени в мисията». След Юбилейната Година, искам да насърча цялата Църква да продължи с радост и дръзновение в Светия Дух мисионерското си пътуване, което изисква сърца, обединени в Христос, помирени общности и във всеки един от нас готовност за сътрудничество с великодушие и доверие.
Размишлявайки върху това, че сме едно в Христос и единени в мисията, нека се оставим да ни води и вдъхновява божествената благодат, за да «обновим в себе си огънят на мисионерското призвание» и заедно да напредваме в ангажираността за евангелизация, за «нова мисионерска ера» в историята на Църквата (Проповед по време на Литургията за Юбилея на мисионерския свят и мигрантите, 5 октомври 2025 година).
1. Едно в Христос. Ученици –мисионери единени в Него и обединени с братята и сестрите
В центъра на мисията се намира тайната за единението с Христос. Преди Страданието Си, Исус моли Отца: «Да бъдат едно, както Ти, Отче си в Мене и Аз съм в Тебе, така и те да бъдат едно в Нас» (Йн 17, 21). Тези думи разкриват най-съкровеното желание на Господ, Исус Христос и едновременно с това и идентичността на Църквата. Както и общността на Неговите ученици: да бъде общение, което се ражда от Троицата и което живее от и в Троицата, в служба на братството между всички човешки същества, както и за хармония с всички създания.
Да бъдеш християнин не е преди всичко набор от практики или идеи: това е живот в единение с Христос, в което ние ставаме участници в синовната връзка, която Той живее с Отца в Светия Дух. Това означава да останем в Христос както ластарите (пръчките) в лозата (виж Йн 15, 4), потопени в триединния живот. От това единение блика взаимното общение между вярващите и се ражда всяка мисионерска плодотворност. Да, «общението е едновременно извор и плод на мисията», както ни учеше Свети Йоан-Павел II (виж Апостолическо насърчение Christifideles laici, 32).
Ето защо първата основна мисионерска отговорност на Църквата е да обновява и поддържа живо духовното и братско единство между нейните членове. В много ситуации ние сме свидетели на конфликти, поляризации, недоразумения, както и на взаимно недоверие. Когато това се случва в нашите общности, тогава тяхното свидетелство е отслабено, заради това. Евангелизаторската мисия, която Христос е поверил на Своите ученици изисква преди всичко помирени сърца, копнеещи за общение. В тази насока ще бъде важно да се засили екуменичното взаимодействие с всички християнски Църкви, като също така се използват предоставените възможности от съвместното честване на 1700-та годишнина от Никейския Събор.
Накрая и не по-малко важно, е това, че да бъдем «едно в Христос» ни призовава винаги да държим очите си обърнати към Господа, за да може Той наистина да бъде в центъра на личния ни живот, както и в живота на общността, с всяка дума, действие и взаимоотношение, за да можем с удивление да кажем: «Живея, но вече не аз, а Христос живее в мен» (Гал 2, 20). Това ще бъде възможно чрез постоянно слушане на Неговото Слово и чрез благодатта на Тайнствата, за да можем да бъдем живи камъни на Църквата, която днес е призвана да приеме основните изисквания на Втория Ватикански Събор и на Папското Учение, което следва, особено това на Папа Франциск. Всъщност, както заявява Свети Павел, «ние не проповядваме себе си, а Господ Исус Христос» (2 Кор 4, 5). Затова си позволявам да повтаря думите на Свети Павел VI : «Няма истинска евангелизация, ако не се провъзгласяват името, учението, животът, обещанията, Царството и тайната на Исус от Назарет, Божият Син» (Апостолическо насърчение Evangelii nuntiandi, 22). Този процес на автентична евангелизация започва в сърцето на всеки християнин, за да достигне до цялото човечество.
Следователно, колкото по-единени ще бъдем в Христос, толкова повече ще можем да изпълним заедно мисията, която Той ни е поверил.
2. Единени в мисията. За да повярва светът в Господ, Исус Христос
Единството на учениците не е самоцел: то е наредено в мисията. Исус явно го потвърждава: «За да повярва светът, че Ти си Ме пратил» (Йн 17, 21). Именно в свидетелството на помирена, братска и солидарна общност провъзгласяването на Евангелието намира цялата си комуникативна сила.
В тази светлина е уместно да си припомним мотото на Блажения Паоло Мана: «Цялата Църква за обръщането на целия свят». Това накратко изразява идеала, вдъхновил основаването през 1916 година на Папския Мисионерски Съюз. По случай неговата 110-годишнина, му изказвам своята признателност и отправям моята Благословия, за да може неговата ангажираност да насърчава и формира мисионерския дух на свещениците, богопосветените лица и миряните, като насърчава единството на всички евангелизаторски сили. Всъщност никой кръстен не е чужд, нито е безразличен към мисията: всички, всеки според своето призвание и социално положение, взема участие във великото дело, което Христос повери на Своята Църква. Както Папа Франциск многократно ни напомняше, провъзгласяването на Евангелието винаги е хорово, акт на общността, синодално начинание.
Ето защо, да бъдем единени в мисията, означава да съхраняваме и подхранваме духовността на общението и мисионерското сътрудничество. Израствайки всеки ден в това отношение, ние се учим, с божествената благодат, да гледаме нашите братя и сестри все повече с очите на вярата, с радост да разпознаваме доброто, което Духът поражда във всеки от нас, да приемаме разнообразието като богатство, да носим един друг бремето си и винаги да търсим единството, което идва от Небето. Всъщност всички ние споделяме една единствена мисия, произтичаща от «един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, навсякъде и във всички» (Еф 4, 5-6). Тази духовност представлява ежедневната реалност на това да бъдеш мисионерски ученик. Тя ни помага да преоткрием универсалната визия за евангелизаторската мисия на Църквата, преодолявайки фрагментацията (разпокъсаността) на усилията и разделенията на фракции – “на Павел” и “на Аполос” – между учениците на единия Господ (виж 1 Кор 1, 10-12).
Мисионерското единство очевидно не трябва да се разбира като еднообразие, а като сближаване на различни харизми към една обща цел: за да направим любовта на Христос видима и да поканим всеки да Го посрещне. Евангелизацията се осъществява, когато местните общности си сътрудничат помежду си и когато културните, духовните и литургичните различия са напълно и хармонично изразени в една и съща вяра. Затова насърчавам църковните институции и реалности да укрепват чувството за църковно мисионерско общение и да развиват творчески конкретни начини за сътрудничество помежду си, както за, така и в рамките на мисията.
В тази връзка благодаря на Папските Мисионерски Дружества за тяхната служба в мисионерското сътрудничество, от която вече почерпих опит с благодарност, по време на Служението си в Перу. Тези дружества – Разпространение на Вярата, Мисионерско Детство, Свети Апостол Петър и Мисионерският Съюз – продължават да подхранват и формират мисионерското съзнание на верните, млади и стари, и да насърчават мрежа от молитва и милосърдие, която свързва общности по целия свят. Показателно е, че основателката на Дружеството за Разпространение на Вярата, Блажената Полин Мари Жарико (Pauline Marie Jaricot), е замислила преди двеста години „Живата Броеница”, която все още събира много верни в отдалечени групи, за да се молят дистанционно за всички духовни и мисионерски нужди. Струва си също да се припомни, че именно по предложение на Дружеството за Разпространение на Вярата, Папа Пий XI постанови през 1926 година честването на Световния Ден на Мисиите, чиито събрани средства от дарения всяка година се разпределят от Дружеството, от името на Папата, за да се посрещнат различните нужди на Мисията на Църквата. Четирите Дружества, както като цяло, така и всяко в своята специфична област на дейност, продължават да играят жизненоважна роля за цялата Църква. Те са жив знак за единство и за църковно мисионерско общение. Приканвам всички да си сътрудничат с тях в дух на благодарност.
3. Мисия на любовта. Да известяваме, живеем и споделяме вярната Божия любов
Ако единството е условието за мисията, любовта е самата й същност. Благата Вест, която сме изпратени да провъзгласяваме на света, не е абстрактен идеал: тя е Евангелието на вярната Божия любов, въплътена в лика и живота на Исус Христос.
Мисията на учениците и на цялата Църква е продължение, в Светия Дух, на Христовата мисия: една мисия, която е родена от любов, изживяна в любов и води към любов. До такава степен, че самият Господ, в голямата си Молитва към Отца преди Страданието Си, след като призова единството на учениците, завърши така: «Любовта, с която Си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз да бъда в тях» (Йн 17, 26). Апостолите след това евангелизираха, водени от любовта на Христос и за Христос (виж 2 Кор 5, 14). По същия начин, през вековете, множество християни, мъченици, изповедници и мисионери отдадоха живота си, за да познае светът тази божествена любов. Така евангелизаторската мисия на Църквата продължава под действието на Светия Дух, Дух на любовта, до края на времената.
Затова държа да изразя своята специална благодарност към днешните мисионери ad gentes : хора, които подобно на Свети Франсоа Ксавие са напуснали родината си, семействата си, изоставили са всички форми на сигурност, за да известяват Евангелието, носейки Христос и Неговата любов на места, които често пъти са трудни, бедни и белязани от конфликти или културно отдалечени. Те продължават да се отдават с радост въпреки несгодите и човешките ограничения, защото знаят, че самият Христос, със Своето Евангелие, е най-голямото съкровище, което може да се сподели. Чрез своето постоянство те показват, че Божията любов е по-силна от всяка бариера. Светът все още се нуждае от тези смели свидетели на Христос, а църковните общности все още се нуждаят от нови мисионерски призвания, които винаги трябва да имаме предвид и за които трябва постоянно да се молим на Отца. Нека ни дари с дара от млади и зрели хора, които са готови да оставят всичко, за да следват Христос по пътя на евангелизацията чак до краищата на земята!
Възхищавайки се на мисионерите, отправям специален призив към цялата Църква: нека всички ние се обединим с тях в мисията за евангелизация чрез свидетелството на живота в Христос, молитвата и приноса към мисиите. Често, както го знаем и самите ние, «любовта не е обичана», така, както го казваше и Свети Франциск от Асизи, към когото обръщаме поглед, особено днес – 800 години след влизането му в Небето. Нека се оставим да бъдем заразени от неговото желание да живеем в любовта на Господа, като я споделяме с нашите ближни, както и с тези, които са далеч, защото както заявяваше той, «трябва да обичаме силно любовта на Този, който ни е обикнал толкова много» (Свети Бонавентура от Баньореджо, Leggenda maggiore, глава IX, 1 ; Fonti francescane (Францискански извори), 1161). Нека се вдъхновим и от дръзновението на Света Тереза на Детенцето Исус, която си беше поставила за цел да продължи мисията си дори след смъртта си, заявявайки: «На Небето ще желая същото, което и на земята: да обичам Исус и да Го направя обичан» (Писмо до Преподобния М.Белиер, 24 февруари 1897 година).
Насърчени от тези свидетелства, нека всички ние се ангажираме да допринесем, всеки според своето призвание и дарбите, които сме получили, за великата мисия на евангелизацията, която винаги е дело на любовта. Вашите молитви и конкретна подкрепа, особено в Световния Ден на Мисиите, ще бъдат от голяма полза за разпространението на Евангелието на Божията любов до всички, особено до най-бедните и най-нуждаещите се. Всеки дар, дори най-скромният се превръща във важен акт на мисионерско общение. Затова отново отправям искрената си благодарност «за всичко, което ще направите, за да ми помогнете да подкрепям мисионерите по целия свят » (Видеопослание за Световния Ден на Мисиите за 2025 година). И за да насърча духовното общение, Ви оставям моята благословия с тази обикновена проста молитва:
Свети Отче, дай ни да бъдем едно в Христос, вкоренени в Неговата любов, която обединява и обновява. Нека всички членове на Църквата да бъдат обединени в мисията, послушни на Светия Дух, смели, когато свидетелстват за Евангелието, провъзгласявайки и въплъщавайки всеки ден Твоята вярна любов към всяко създание.
Благослови мисионерите, подкрепяй ги в усилията им и ги пази в надеждата!
Мариио, Царице на мисиите, придружи нашето дело за евангелизация до четирите краища на земята: направи ни инструменти на мира и дай на целия свят да разпознае в Христос светлината, която спасява. Амин.
Ватикана, 25 януари 2026 година, Третата Неделя през Годината, празник за Обръщането на Свети Павел.
ПАПА ЛЪВ XIV
Copyright © Dicastère pour la Communication – Libreria Editrice Vaticana
