33-та Неделя от Обикновеното време на годината,
15 ноември 2026 година
Господ е надежда за сиромаха (виж Пс 13, 6)
1. Господ е надежда за сиромаха (виж Пс 13, 6). Тези думи на Псалмиста сочат пътя, който сме призвани да следваме в подготовката за 10-ия Световен Ден на Бедните. За пореден път е необходимо да се върнем към Божието Слово, за да се уверим за значението на бедните в живота на Църквата. Изразът в Псалма служи като критерий за преценка на християнския живот, защото разкрива лицето на Бога и признава човешката бедност. В драматичен исторически момент, какъвто е разрушаването на Храма в Йерусалим, народът се чувства лишен от Божието присъствие и преживява безпрецедентна материална и морална бедност.
Това Слово се появява във всяко поколение с цялата си актуалност. То веднага подчертава противоречието, в което все още толкова често изпадаме и днес. Първата констатация е наистина следната: «Рече безумец в сърце си: “Няма Бог!” Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела, няма кой да прави добро» (Пс 13, 1). Това подчертава контраста между тези, които се държат мъдро и онези, които напротив, живеят живота си така, сякаш няма нищо над тях. За съжаление констатираме, че социалната несправедливост, произтичаща от арогантна корупция, толкова осъдителна, колкото и дискриминационна, остава широко разпространена и в наши дни. Загубата на чувство за трансцендентност в ежедневието вече не е толкова теоретично отричане на Божието съществуване. Тя по-скоро се проявява в неспособността да се вземе предвид Неговата доброта и Неговото милосърдие при изграждането на лична и социална справедливост.
Първите, които страдат от последствията, са бедните, чийто брой се увеличава в много общества, а това не е случайно. Липсата на Бог – вече не поставя хората един до друг във взаимно уважение, а по-скоро един над друг под знака на доминиране и потисничество. Именно така възниква светотатствена логика на злоупотреба и изключване, която маргинализира и унижава. Не само отделни хора, но и цели народи се оказват в това положение. Думите от Псалма отекват все още изпълнени с истина: «Които тъй изпояждат народа Ми, както ядат хляб» (Пс 13, 4).
2. Викът на бедните за справедливост днес е задушен от многобройни и все по-коварни технологии, които полагат всички усилия тези искания да не бъдат чути. Така дигиталната среда изостря предразсъдъците срещу бедните и прави по-плътна завесата на безразличието около техните каузи. Не им остава друго освен да викат към Бога (виж Пс 33, 7) и да Му отправят молбата си, сигурни, че ще бъдат чути, защото Бог е верен и изпълнен с милосърдие. Тези, които са потиснати, унижени и беззащитни и днес израстват в увереността че трябва да се предоставят на Бога, изпълнени с упование и очакване на надежда. В това пълно доверие се ражда отново чувството им за достойнство, те се разпознават като сестри и братя, с които да градят мечтите си и надеждата тихо се превръща в реалност. Да се приютят в Бога означава да намерят истинска и сигурна защита, такава, каквато силните не могат да гарантират и предпочитат да откажат.
Бедните хора обаче знаят по-добре от всеки друг как да разпознаят основното, същественото, защото живеят според същественото. Те са по-близки от всеки друг до Христос и разпознават Бога като свое убежище. Дори, когато обстоятелствата сякаш говорят друго, те са изпълнени с надежда в Неговата справедливост, която не закъснява да се прояви. В нощта на изоставяне и самота, бедните хора “остават под покрива на Всевишния” (виж Пс 90, 1). Колко много страдащи хора, понасящи несправедливости и обиди, наранени и наскърбени, сами и без смисъл в живота си, могат да намерят утеха и нова мотивация в Господа!
3. Да бъде убежище това не е просто обещание, а се превръща в реалност в личността на Исус Христос. Бог идва да живее сред нас чрез Въплъщението на Своя Единороден Син, Който прави желаното убежище конкретно и осезаемо. Исус Христос е наистина Божието убежище за бедните. Чрез послушанието Си към Отца, Той слиза до най-ниската точка, до мястото, където се намират най-малките, последните от нас. Той отива да се срещне с всеки човек и предлага на всеки сигурно убежище: «Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя» (Мт 11, 28). В Исус – Бог не само защитава, но и споделя човешката бедност, дори до смъртта на Кръста.
Бедните на нашето време са забравените и маргинализираните: лишени не само от хляб, но и от глас и лице. Нека те да срещнат Божия Син, Който се приближава до всички, без да пренебрегва никого. И нека те Го срещнат преди всичко в тези, които се наричат християни. Именно Исус е, Който предлага хляб и приятелство в Църквата, която е Неговото Тяло, Той носи светлина и хоризонт на надеждата, Исус изговаря името на всеки човек и възстановява достойнството на всички. Исус от Назарет е Божият дар за бедните. В Него всички обещания стават реалност. За всички лишени от дом, работа, образование, храна и здравеопазване, се открива нов път: този на споделянето – като израз на Царството Божие (виж Мт 5, 3). Обсебването на тези, които трупат богатство за себе си, се противопоставя на непоколебимата ангажираност на Бог, Който чрез свидетелството на хора от плът и кръв отваря сърцата и ги приема в Своята любов.
4. И така в Христос и ние сме призвани да станем бедни и да бъдем убежище за бедните. Християнската общност не може да остане безразлична към всички тези, които днес се намират пред вратата и остават невидими за очите на онези, които са затворени между стените си. Църквата по своята същност е призвана да бъде бедна и да бъде убежище за бедните. Нека не забравяме коментара на Свети Августин върху притчата за богаташа и бедния Лазар: «Той скри от нас – името на богатия, но ни разкри името на сиромаха. Името на богаташа се предаваше от уста на уста, но Бог го премълча, името на сиромаха беше премълчано, но Бог ни го разкри. […] Какво би избрал? Да бъдеш беден като Лазар или богат като другия? Не позволявай да се заблудиш ! Чуй какъв е бил техния край и забележи грешния избор» (Проповед 33A, 4).
Както го припомних и в Апостолическото насърчение Dilexi te, «Бог наистина проявява предпочитание към бедните: преди всичко към тях е отправено словото на Господа за надежда и освобождение и следователно, дори в бедност или слабост, никой не бива да се чувства изоставен. И Църквата, ако иска да бъде Христовата Църква, трябва да бъде Църква на Блаженствата, Църквата, която дава място на смирените и върви бедна с бедните, пространство, където бедните имат привилегировано място» (т° 21).
Неизбежно възникват определени въпроси, върху които в този Десети Световен Ден на Бедните се налага спешно да размишляваме в умовете и сърцата си. Знак ли сме за Бог, Който е убежище за бедните? Осъзнаваме ли собствената си бедност и дали я предпочитаме пред несправедливото богатство? Отиваме ли там, където са бедните, черпейки опит от тяхната маргинализация? Съпричастни ли сме към мислите им и споделяме ли техните надежди? Произнасяме ли имената им с божествена нежност? Нашата милосърдна любов дали пробужда и поддържа в тях желанието за справедливост и изкупление? Тези въпроси, както и много други, ни подтикват към сериозен изпит на съвестта, за да се замислим за какво все още сме призвани – да бъдем в служба на бедните и тяхното освобождение. Тогава ще видим, че самите бедни се превръщат в убежище за другите. Опитът почерпен от бедността ни прави особено съпричастни към обновената солидарност изправени пред лицето на предизвикателствата.
Христовата любов ни прави участници в живота на Божията любов. В този смисъл християните са призвани не само да търсят убежище в Бога, но и да станат убежище за другите в Бога, без да «правят разграничение между тези, които помагат и тези на които се помага, между тези които сякаш дават, и тези, които сякаш получават, между тези, които изглеждат бедни и тези, които се чувстват способни да предложат своето време, своите умения, своята помощ. Ние сме Църквата на Господ, една Църква на бедните, всички сме бедни, и всички сме поданици, всеки от нас е носител на уникалното Божие Слово. Всеки човек е дар за другите» (Проповед, 17 август 2025 година).
5. Осемстотингодишнината от смъртта на Свети Франциск от Асизи ни кани да си припомним как, пристигайки в Рим, като поклонник на гроба на Апостол Петър, той се изпълни със състрадание към просяците. И за да разбере, и преживее страданието им, той съблича собствените си дрехи и ги разменя с дрипите на един от тях, като сяда да проси и прекарва целия ден сред бедните с радост в сърцето и в духа си (виж Францискански извори – Fonti Francescane, 1405-1406). Ние искаме да свидетелстваме, че и днес е възможно да изпитаме същата радост, като се поставим на мястото на бедните и ги изслушаме с внимание, вместо просто да говорим за тях. Този, който има Бог за свое убежище е свободен да прави пророчески избори, които свидетелстват, че всичко може да бъде преосмислено, като се тръгне от самото начало, със смирение и братство, които единствени могат да излекуват един свят, наранен от арогантността.
Аз съм уверен, че този Десети Световен Ден на Бедните ще бъде значителна стъпка към преоткриването на лицата на толкова много братя и сестри, които търсят убежище в Бога и копнеят да се чувстват като у дома си в нашите общности. Нека запазим живо послушанието към Божието Слово, което призовава за обръщане на сърцето към добро. Нека Дева Мария, която съзерцаваше в разпнатото Тяло на своя Син – любовта на Бога, на Този, Който изпълва гладните с блага и отпраща богатите с празни ръце (виж Лк 1, 53), да се застъпва за нас.
От Ватикана, 13 юни 2026 година, Възпоменание на Свети Антон Падуански.
ПАПА ЛЪВ XIV
Copyright © Dicastère pour la Communication – Libreria Editrice Vaticana
