[22 ноември 2026 – от 3 до 8 август 2027 година]
«Смелост! Аз победих света! » (Йн 16, 33)
Скъпи млади хора,
Чрез това послание искам да се приближа до всички Вас и държа да благодаря на Бог за дара, който представлявате Вие за Църквата и за обществото. Той ви познава, обича ви и Той ви придружава по житейския ви път. Неговият Дух поражда у всеки от вас, макар и да сте пръснати по целия свят – един и същ стремеж към велики и трайни неща, Той ви подтиква да търсите свободата и истината. Копнежът ви да обичате и да бъдете обичани идва именно от Бога, както и надеждата, която Светият Дух поражда в сърцата ви: надежда, която може да се превърне в светлина за другите. Благодаря на Господ за всичко това.
Ние се подготвяме да отбележим 41-ия Световен Ден на Младежта в нашите местни църкви на 22 ноември – на празника на нашия Господ, Исус Христос, Христос Цар на Вселената, но и вече отправяме поглед към нашата международна среща в Сеул през август 2027 година. В подготовката за тези събития, бих искал да ви поверя следните думи на Исус: «Смелост: Аз победих света! » (Йн 16, 33). Именно върху тези думи – които изграждат темата, която ще ни води през идните месеци – ще започнем сега да размишляваме заедно.
Какъв е произходът на смелостта?
Думите на Исус Христос започват с призив за смелост. Напълно осъзнавам, че понякога- както у нас, така е било и сред първите ученици – несигурността или страхът могат да надделеят над смелостта. Мнозина от вас носят въпроси и тревоги, които тежат в сърцата им. Може би изпитвате страхове за бъдещето, усещате натиск да успеете и да изглеждате съвършени, или пък сте подложени на стрес от постоянното сравняване с другите, както и с непостижими изкуствени идеали. А може би ви е трудно да разпознаете собствената си идентичност под влиянието на образи, създадени от социалните мрежи. Вие изпитвате нужда от искрена привързаност, тъй като макар технологиите да могат да имитират съпричастност, те не са в състояние да заменят истинската човешка близост. Някои от вас изпитват самота, разочарование или страх, че не са на висота и не отговарят на очакванията, които другите са си изградили за вас.
Поради тези причини може би и вие сте се чувствали така, сякаш сте в малка лодка, пресичаща езерото през нощта – точно както учениците на Исус. Вятърът се засилва, вълните се надигат, а брегът изчезва в тъмнината. В такива моменти Евангелието ни отправя призив за смелост. Исус идва да посрещне учениците Си и им казва: «Аз съм. Не се бойте! » (Йн 6, 20). Такава е увереността, която аз бих искал да ви поверя: още преди да започнете да търсите Христос, Той вече търси вас, вървейки по бурните вълни на живота. Християнската смелост не произтича на първо място от собствените ни сили, тя извира от Неговото присъствие.
Христос не е преживял живот, лишен от бури и не обещава такъв и на вас. Но никаква тъмнина и нито едно страдание не са по-силни от Неговата любов. Той никога няма да ви изостави. Той ви кани да станете приятели и да Му поверите вашия път, както и пътя на вашите общности. Затова оставете Исус, Който ви търси да ви срещне и Му поверете своя личен път, както и този на вашата група. Тогава ще усетите как в сърцето израства нова смелост – една смелост, която не ще изчезне никога.
Победата над света
Господ Исус Христос, Който дойде да посрещне учениците Си, вървейки по водата, ни казва днес: «Смелост: Аз победих света!» (Йн 16, 33). Приемете тези думи, като обещание, отправено лично към всеки от вас, както и към братята и сестрите, с които вървите по своя път. Те са много повече от насърчение – те са дар. Христос не казва: «Вие ще победите света». Той казва: «Аз победих света». Ние знаем, че чрез думата «свят», в евангелския откъс терминът не се отнася до вселената- която е сътворена и възлюбена от Бога и е предназначена за спасението , а по-скоро до «този тъмен свят» (виж Еф 6, 12), т.е. до онази тайнствена реалност, присъстваща и в сърцето на всеки човек, която се съпротивлява на Бога и Му се противопоставя. Исус и само Той – чрез Своята смърт и Своето Възкресение победи тази мрачна реалност и отново отвори за човечеството пътя към Бога, щастието, справедливостта и мира.
Така разбираме и другите аспекти на смелостта, към която Исус ни приканва. Тя не се поражда от вашите собствени решения, нито от силата на вашия характер. Смелостта се ражда от доверието в Този, Който върви пред вас – произтича от вярата в Исус Христос. Ако ние размишляваме върху факта, че Христос победи света, като го възлюби, ние разбираме, че християнската смелост не е насочена «срещу» нещо или някого, а по-скоро е една смелост ориентирана «за» : за живота, за истината, за справедливостта.
Благодарение на смелостта, която Христос ни дава, можем да погледнем с нови очи към света, който Бог толкова много обикна. (виж Йн 3, 16). На нас също е поверена наша собствена роля – колкото и скромна да е тя – да съдействаме на света в прехода от “този тъмен свят” към “изкупен свят”. Христос не ви призовава да бягате от този свят, а по-скоро да го гледате през Неговите очи и да се докоснете до него чрез Неговата любов, която лекува всичко. Позволете на реалността да ви докосне и развълнува! Исус не е обичал света от разстояние. Той изцяло и напълно е навлязъл в нашата реалност, смирявайки Себе Си чак до смъртта на Кръста. (виж Фил 2,7-8). Той позна радостта и приятелството, но също така изпита умората, отхвърлянето, самотата и страданието – и всичко това без дори за миг да затвори сърцето Си.
И Вие също живеете в свят, който е бил създаден добър, но сега е смъртно наранен – свят изпълнен с възможности, но също така белязан от несправедливости, напрежение и страхове. Мнозина копнеят за мир, но се сблъскват с насилие, мнозина жадуват за общение, но срещат самота. Сред тези противоречия християните са призовани да следват Христос в Неговата миролюбива смелост: смелостта да обичат, когато грубостта изглежда по-достъпна и по-ефективна, смелостта да търсят мир, когато военният конфликт изглежда по-изгоден, и смелостта да съхранят надеждата, когато цинизмът изглежда по-убедителен.
Победата на любовта, която се отдава
Чувайки да се произнася думата “победа”, някои може да си помислят, че тя означава да бъдеш по-силен от другите, да налагаш волята си или постоянно да доказваш собствената си стойност. Това обаче са победите, които налага съвременното мислене – победи, принадлежащи на един свят без Бог. Ако обаче се обърнем към Исус, тогава откриваме един различен вид победа. Свети Павел ни казва, че Христос, макар и да е бил в Божи образ, се е смирил, приемайки образ на слуга, на раб (виж Фил 2, 6-7). Синът Божий се смирява, защото любовта Му е свободна, Той няма какво да доказва или да си осигурява, заради самия Себе Си. Смирявайки Се, Той не губи достойнството Си, а напротив разкрива висотата Си и дълбините на Своето божествено Сърце, едно сърце способно да дари живот на онези, които са били мъртви. Неговата победа е победата на Любовта, която се отдава безрезервно и безвъзмездно.
Скъпи млади хора, истинската победа не се състои в това да налагаме себе си, а в това да даряваме себе си. Следвайки пътя, открит от Исус Христос, вие нямате нужда да утвърждавате себе си, постоянно да доказвате своята стойност, да изглеждате съвършени или да криете своите слабости и недостатъци, съмнения и ограничения. Имайте смелостта да бъдете автентични пред Бога и пред другите. Вашето достойнство не произтича от образа, който вие си създавате за самите себе си. Вие сте ценни, защото сте сътворени по образ Божий, познавани от Него и обичани от Него. Ние откриваме кои сме всъщност, когато разберем, че сърцата ни са създадени за Бога – за да Го обичаме, а в Него да обичаме и своите братя и сестри. В действителност, у нас е заложено желание да даваме от себе си, да се раздаваме за щастието и доброто на другите. Такава е свободата, която Христос ви предлага:да излезете отвъд грижата единствено за себе си и да се отворите към великодушното творчество на любовта.
Смелостта на смирението
Самоунижението на Христос от любов към нас не завършва на Кръста: Отец възкресява Сина Си от мъртвите и Го извиси над всички създания (виж Фил 2, 9-11). Трябва да отбележим, че Възкресението не е акт на само прослава, а дар от Отца и Неговия Свети Дух. Тук откриваме още един аспект на смелостта да приемаш. Ние бихме могли да наречем това „смелостта на смирението”. Да бъдеш приятел на Исус означава да ставаш все по-подобен на Него – включително и в това отношение.
Съществува определен начин на мислене, който ни насърчава да вършим всичко сами – да работим върху себе си, да се стремим към постоянно самоусъвършенстване да изграждаме по-силна личност и характер. Това обаче може да ни доведе до убеждението, че сме единствените, които могат да се спасят. Евангелието предлага друг път за израстване: не чрез спасяване на самите себе си, а като позволим на Исус Христос да ни спаси. Това изисква смелостта да приемаме помощ от другите, да признаваме собствените си ограничения, да спрем за момент, да се вслушаме и да поверим живота си на Бог.
Скъпи млади хора, когато отворите сърцата си за Христос, няма да загубите себе си, напротив ще откриете в дълбочина, кои сте вие в очите на Бога и ще познаете себе си чрез Неговия поглед. Обърнете се прочее към дълбините на сърцата си: няма да се заблудите, защото именно там ви очаква Бог. Позволете Му да ви спаси, оставете Неговата любов – Светият Дух – да оформи живота ви, и допуснете Исус да пребивава във вас и в решенията, които вземате. Когато това се случи, всичко се обновява – дори в ситуациите от ежедневието: във верността ви към приятелите, в уважението към онези, които мислят различно от вас, в грижата за самотните, в близостта ви до най-уязвимите и дори в начина, по който се държите в дигиталния свят. Всичко се преобразява чрез любовта. За мнозина любовта е проява на слабост, Христос обаче ни показва, че тя е извор на свобода и сила.
Възкръсналият Христос идва да ви посрещне със Своя мир
Вечерта на Възкресението, макар светлината на Пасха вече да се беше разпростряла по целия свят, учениците останаха в Горницата – със заключени врати и изпълнени със страх. Вярата не кара тъмнината да изчезне мигновено, но и не ни оставя сами в нея. Исус, Победителят, не чака учениците да преодолеят страха си или да отворят вратите. Той сам идва сред тях и Неговите първи думи са: «Мир ви нося!» (Йн 20, 19). Те Го бяха изоставили. Един от тях Го бе предал, друг – се бе отрекъл от Него. И въпреки това, Той им предлага Своя мир.
Може би и във вашето сърце, както и в общностите, към които принадлежите, има врати, които остават затворени, поради разочарования, рани, негодувание или чувство за вина. Христос идва, за да ви предложи Своя мир и да ви помири помежду ви. Християнската смелост се ражда от присъствието на Възкръсналия Господ, Който прощава и изпраща в мисия. Дарът на Неговия мир вдъхва у нас смелост, каквато светът не може да даде – смелост при която въпреки нашите наранявания, страхът вече няма последната дума.
Отворете сърцето си за Христос
Когато се срещнем в Сеул, ще преживеете по един съвсем специален начин красотата на вселенската Църква и щедрото гостоприемство на Църквата в Корея. Млади хора от различни народи, езици и култури ще се съберат заедно, обединени в Христос. Чрез Евхаристията, Кръстния Път, катехезите, различните Служения и срещите през тези дни вие ще откриете отново, че Евангелието надхвърля всички граници и говори на всички народи. Нека да превърнем тези дни в истинска среща с Исус Христос – момент, в който Му поверяваме живота си. Именно това е причината за създаването на Световните Дни на Младежта. Нашето поклонничество вече започна. Не се съсредоточавайте единствено върху практическите аспекти на пътуването си до Сеул: подгответе и сърцето си!
Представете своите въпроси и наранявания пред Христос – включително онези, които разкъсват обществата ви и настройват държавите ви една срещу друга. Представете Му това творение, което стене и страда – вика на земята и на бедните, в който Папа Франциск ни научи да се вслушваме. Споделете своите радости и надежди с Исус. В този дух повтарям думите, с които Свети Йоан Павел II започна своя Понтификат : «Не бойте се! Отворете – да отворете широко – вратите за Христос!». Не чакайте да станете съвършени, за да се отворите за Него. Той идва да ви посрещне точно такива, каквито сте. Отворете живота си за Христос. Отворете вашите общности за Христос. Отворете пътищата, които ви водят към сърцата на хората, които срещате. Възкръсналият Господ, Който влезе през заключените врати, продължава да идва сред нас и днес. Затова не се удовлетворявайте с живот по-малък от онзи, към който Христос ви призовава. Позволете на Неговата любов да ви обедини и преобрази.
Скъпи млади хора, очаквам с нетърпение да се срещна с вас в Сеул. Но помнете: Господ с Когото ще се срещнем, вече идва да ви посрещне. Приемете Неговото обещание: «Смелост: Аз победих света» (Йн 16, 33) и Му позволете да ви придружава по пътя.
Поверявам всеки един от вас на майчинското застъпничество на Блажена Дева Мария, Майка на Църквата, та Тя да ви научи, както тя го е направила, как да отворите сърцата си за Христос, да се доверите на Неговото слово и с радост да приемете Неговия мир, за да го споделяте с всички.
Ватикана, 22 октомври 2026 година, Възпоменание за Свети Йоан Павел II, Папа.
ПАПА ЛЪВ XIV
Copyright © Dicastère pour la Communication – Libreria Editrice Vaticana
