27 септември 2026 година
Дори само за едно от тези малките (виж Мт 18, 10)
Скъпи братя и скъпи сестри!
Година след година, Световният Ден на Мигрантите и Бежанците ни кани да разглеждаме различни аспекти на сложното явление на миграцията. За този 112-ти Световен Ден, темата «Дори само за едно от тези малките» привлича вниманието ни към непълнолетните, пряко засегнати от опита на миграцията и изгнанието, към грижата, която трябва да проявим към тях и към обещанието на Господa, според което «който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема» (Мк 9, 37).
Разселени непълнолетни лица: една сложна реалност на уязвимостта
Непълнолетните лица са сред най-уязвимите в глобалните миграционни потоци. Те са истински хора с уникални истории, които предизвикват съвестта ни. Всяка година милиони деца и юноши са принудени да напуснат домовете си, заради война, бедност, насилие, екологични бедствия и други трагедии, за съжаление техният брой продължава да нараства. Икономическата, политическата и военната отговорност за тези бедствия е огромна. Страданието не се ограничава само до простия акт на разселване: дори някои от тях, като съвсем малки деца са загубили родителите си, братята и сестрите си, както и приятелчетата си, като са станали свидетели на неописуемо насилие. Други са отделени от семействата си за дълги периоди, докато живеят с мъката на раздялата. Има и непълнолетни лица, които предприемат пътуване с родителите си, но въпреки това са изложени на екстремни травмиращи условия. И накрая няма как да забравим трагичното положение на онези, които са отделени от родителите си след репатриране.
Към този драматичен сценарий се добавят и други трагедии: смъртните случаи по миграционните маршрути, трафика и експлоатацията, вербуването на непълнолетни за въоръжени конфликти, сексуално насилие, принудителни бракове и зверства, претърпени или наблюдавани по време на пътуването. Тяхното достойнство е накърнено по твърде много и различни начини.
В Посланието си за Световния Ден на Мигрантите и Бежанците през 2017 година , посветено на темата «Непълнолетните Мигранти уязвими и без право на глас», Папа Франциск припомняше, че те «са тройно беззащитни, защото са непълнолетни, защото са чужденци и защото са без защита, когато по различни причини са принудени да живеят далеч от родината си и да са отделени от обичта на своите близки».
И въпреки това, след толкова много мрак, светлината на солидарността свети ярко: хората, семействата, гражданските институции и църковните общности избират да се отворят, а не да се отдръпнат (виж Лк 10, 29-37). Нека помислим за семействата, които отварят домовете си, за да предложат топлината на семейството на тези непълнолетни лица, за възпитателите в приемащите общности, за доброволците и за професионалистите, които всеки ден по пътищата и в населените места се посвещават на грижата за невидимите рани на тези деца. Чрез своята ангажираност те свидетелстват, че любовта може да победи безразличието.
Дори само едно от тези деца
Изправен пред тази драматична реалност, мислите ми се насочват към думите на Исус, които дълбоко предизвикват съвестта на всеки: «Който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема» (Мт 18, 5). Това не е въпрос на цифри или статистика. Евангелието ни кани да не правим изчисления: дори само за едно. Всяко дете, всяко човешко същество притежава безкрайно достойнство. То е създадено по образ и подобие Божие (виж Бит 1, 26), то е присъствието на Господ. Изправени пред всяко непридружено дете – мигрант, ние сме призвани да подходим с човечност и вяра: защото именно в това дете можем да приемем и срещнем Господа. Този призив става още по-належащ в светлината на другите слова на Господ в Евангелието според Свети Матей «Бездомен бях и Ме приютихте » (Мт 25, 35).
За съжаление, децата – мигранти много по-лесно изпадат в невидимост, защото няма възрастни, които да ги защитят и подкрепят. Необходимо е да се намесим в страните им на произход, за да се премахнат основните причини, които ги принуждават да бягат, като същевременно се предложи защита и подслон в транзитните, както и в крайните страни на приемане. Викът на разселените деца се издига към Бога днес, точно както викът, който чуваме в книгата Изход: «Видях страданието на Моя народ в Египет, и чух вика му от разпоредниците му. Аз зная неволите му. И отивам да го избавя» (Изх 3, 7-8). Бог слуша и за да ги освободи, Той силно предизвиква съвестта и действията на всеки от нас, както направи с Мойсей. Не можем да останем безразлични, нито можем да свикнем с толкова много страдания.
Призив към отговорността на всички
Дори едно-единствено от тези деца ни призовава в личния ни живот да отворим очите и сърцата си, за да се вслушаме внимателно в историята, страховете и мечтите на всяко дете, преодолявайки дистанцията, която свежда човешкото същество до статистика, която не ни засяга пряко. Това е покана да признаем детето с неговото достойнство, дори преди статута му на „мигрант” и да защитим неговите основни права: на живот, на образование, на жизнен стандарт, които му позволяват да расте и да процъфтява пълноценно – физически, психически, духовно, морално и социално.
Дори едно-единствено от тези деца ни призовава в живота на Църквата да направим приемането не абстрактно понятие, а устойчива пасторална практика. Не можем просто да делегираме тази задача на институции или асоциации със специфична харизма. Църквата, като християнска общност е изправена пред истинските лица, които ни предизвикват ежедневно, и е призована да ги смята за свои собствени деца, като се доближи до конкретната история на всяко дете. Християнските общности трябва да бъдат насърчавани да интегрират и ценят бежанците и мигрантите, като пълноправни членове на църковното семейство, насърчавайки нови образователни и духовни пътища, включително персонализирани, които надхвърлят обикновената помощ. По-специално е от съществено значение да се предотврати самотата, изолацията и отхвърлянето, които толкова често засягат децата на мигрантите и да се насърчи динамиката на срещи и интеграция, в която местните младежи и младите мигранти могат да се подкрепят взаимно по пътя на взаимно уважение, солидарност и приятелство.
Дори едно-единствено от тези деца, в целия спектър от различни религии, ни напомня, че уязвимостта на най-малките не познава деноминационни граници и ни обединява в споделена хуманитарна и духовна отговорност. Това се превръща в плодородна почва за конкретен между религиозен диалог, където вярващите, черпейки от собственото си чувство за трансцендентност, си сътрудничат, за да изградят мрежи за защита. Религиозните общности са призовани да създават пространства, където всяко момиче и момче да са уважавани и ценени в съответната си културна идентичност, за да се предотврати рискът от радикализация от екстремистки групи. Защитата на непълнолетния е в крайна сметка запазване на божествения отпечатък, който е гравиран в него.
Дори едно-единствено от тези деца, в контекста на гражданските институции, ни призовава да потвърдим отново принципа за най-добрия интерес на детето. Публичните и частните институции са задължени да поставят защитата и достойнството на всяко дете и юноша в центъра на своите грижи. Това предполага приемането на ефективни инструменти за правна защита, насърчаване на събирането на семейството и предотвратяване на травмата, свързана с раздялата. Необходима е спешна промяна в перспективата: фокусът на дебата трябва да се измести от простото управление на миграционните потоци към пълната и незабавна защита на правата на човека, чрез приемане на «координиран, единен и ефективен отговор, способен да гарантира защита, с приемане на реални възможности за интеграция на мигриращите» (Реч пред испанския Парламент, Мадрид, 8 юни 2026 година).
Нека да поверим непълнолетните мигранти и бежанци на майчината закрила на Пресвета Дева Мария, която заедно със Свети Йосиф и Исус, тогава още дете, преживя свирепостта на насилието на Ирод и драмата на изгнанието в Египет. (виж Мт 2, 13-15) ; нека Тя придружава стъпките им и помага на нашите общности да се превърнат в живи и достоверни знаци на Евангелието.
От Ватикана на 11 август 2026 година, Възпоменание на Света Клара от Асизи.
ПАПА ЛЪВ XIV
Copyright © Dicastère pour la Communication – Libreria Editrice Vaticana
